1 Е то съдбите, които ще представиш пред тях.

Ето съдбите, които ще представиш пред тях.

2 А ко купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

3 А ко е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

4 А ко господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.

Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам.

5 Н о ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,

Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,

6 т огава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

тогава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

7 А ко някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.

Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.

8 А ко не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.

Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.

9 Н о ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.

Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.

10 А ко си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.

Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.

11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

12 К ойто удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

13 Н о ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.

Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне.

14 А ко, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

15 К ойто удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

16 К ойто открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

Който открадне човек и го продаде, или ако <откраднатият> се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

17 К ойто хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

18 К огато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;

Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;

19 и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

и ако <последният> се привдигне и излиза <макар> с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

20 А ко някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.

Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.

21 О баче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.

Обаче, ако <удареният> поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}.

22 А ко се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.

Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, <който я е ударил> непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.

23 Н о ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

24 о ко за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

25 и згаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

26 А ко някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.

Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.

27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

28 А ко вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

29 Н о ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

30 О баче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.

Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.

31 Б ило че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.

Било че <волът> е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят.

32 Н о ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

Но ако волът убоде роб или робиня, <стопанинът> нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

33 А ко отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

34 п ритежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

35 А ко волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.

Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.

36 Н о ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.

Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.