1 З атуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърдчаваме;
Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;
2 н о се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.
но се отрекохме от тайни и срамотни <дела>, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.
3 Н о ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват,
Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -
4 з а тия, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.
за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да <ги> не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.
5 ( Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).
(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).
6 П онеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърдцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.
Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.
7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
8 У гнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;
Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;
9 г онени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.
гонени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.
10 В сякога носим на тялото си убиването на Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.
Всякога носим на тялото си убиваното на Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.
11 З ащото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.
Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.
12 Т ака щото смъртта действува в нас, а животът във вас.
Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.
13 А като имаме същият дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;
14 п онеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.
понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.
15 З ащото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.
Защото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.
16 З атова ние не се обезсърдчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
17 З ащото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,
Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,
18 к оито не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.