1 З атуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърдчаваме;

Посему, имея по милости такое служение, мы не унываем;

2 н о се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

но, отвергнув скрытные постыдные, не прибегая к хитрости и не искажая слова Божия, а открывая истину, представляем себя совести всякого человека пред Богом.

3 Н о ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват,

Если же и закрыто благовествование наше, то закрыто для погибающих,

4 з а тия, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

для неверующих, у которых бог века сего ослепил умы, чтобы для них не воссиял свет благовествования о славе Христа, Который есть образ Бога невидимого.

5 ( Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

Ибо мы не себя проповедуем, но Христа Иисуса, Господа; а мы--рабы ваши для Иисуса,

6 П онеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърдцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

потому что Бог, повелевший из тьмы воссиять свету, озарил наши сердца, дабы просветить познанием славы Божией в лице Иисуса Христа.

7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

Но сокровище сие мы носим в глиняных сосудах, чтобы преизбыточная сила была Богу, а не нам.

8 У гнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

Мы отовсюду притесняемы, но не стеснены; мы в отчаянных обстоятельствах, но не отчаиваемся;

9 г онени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.

мы гонимы, но не оставлены; низлагаемы, но не погибаем.

10 В сякога носим на тялото си убиването на Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

Всегда носим в теле мертвость Господа Иисуса, чтобы и жизнь Иисусова открылась в теле нашем.

11 З ащото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

Ибо мы живые непрестанно предаемся на смерть ради Иисуса, чтобы и жизнь Иисусова открылась в смертной плоти нашей,

12 Т ака щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

так что смерть действует в нас, а жизнь в вас.

13 А като имаме същият дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

Но, имея тот же дух веры, как написано: я веровал и потому говорил, и мы веруем, потому и говорим,

14 п онеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

зная, что Воскресивший Господа Иисуса воскресит через Иисуса и нас и поставит перед с вами.

15 З ащото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.

Ибо всё для вас, дабы обилие благодати тем большую во многих произвело благодарность во славу Божию.

16 З атова ние не се обезсърдчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

Посему мы не унываем; но если внешний наш человек и тлеет, то внутренний со дня на день обновляется.

17 З ащото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

Ибо кратковременное легкое страдание наше производит в безмерном преизбытке вечную славу,

18 к оито не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

когда мы смотрим не на видимое, но на невидимое: ибо видимое временно, а невидимое вечно.