1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

И отвечал Елифаз Феманитянин и сказал:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

попытаемся мы к тебе слово, --не тяжело ли будет тебе? Впрочем кто может возбранить слову!

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Вот, ты наставлял многих и опустившиеся руки поддерживал,

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

падающего восставляли слова твои, и гнущиеся колени ты укреплял.

5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

А теперь дошло до тебя, и ты изнемог; коснулось тебя, и ты упал духом.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Богобоязненность твоя не должна ли быть твоею надеждою, и непорочность путей твоих--упованием твоим?

7 С помни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

Вспомни же, погибал ли кто невинный, и где праведные бывали искореняемы?

8 Д о колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Как я видал, то оравшие нечестие и сеявшие зло пожинают его;

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

от дуновения Божия погибают и от духа гнева Его исчезают.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

Рев льва и голос рыкающего, и зубы скимнов сокрушаются;

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

могучий лев погибает без добычи, и дети львицы рассеиваются.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

И вот, ко мне тайно принеслось слово, и ухо мое приняло нечто от него.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

Среди размышлений о ночных видениях, когда сон находит на людей,

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

объял меня ужас и трепет и потряс все кости мои.

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

И дух прошел надо мною; дыбом стали волосы на мне.

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

Он стал, --но я не распознал вида его, --только облик был пред глазами моими; тихое веяние, --и я слышу голос:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

человек праведнее ли Бога? и муж чище ли Творца своего?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

Вот, Он и слугам Своим не доверяет и в Ангелах Своих усматривает недостатки:

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

тем более--в обитающих в храминах из брения, которых основание прах, которые истребляются скорее моли.

20 М ежду заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

Между утром и вечером они распадаются; не увидишь, как они вовсе исчезнут.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

Не погибают ли с ними и достоинства их? Они умирают, не достигнув мудрости.