1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Entonces respondió Elifaz, el temanita, y dijo:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

«Si probamos a hablarte, te será molesto, pero ¿quién podrá detener las palabras?

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Tú enseñabas a muchos y fortalecías las manos debilitadas;

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

con tus palabras sostenías al que tropezaba y afirmabas las rodillas que decaían.

5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

Mas ahora te desalientas al venir el mal sobre ti; al alcanzarte, te conturbas.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

¿No has puesto tu confianza en temer a Dios? ¿No has puesto tu esperanza en la integridad de tus caminos?

7 С помни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

»Piensa ahora: ¿qué inocente se pierde? ¿Dónde los rectos son destruidos?

8 Д о колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Yo he visto cosechar iniquidad a quienes siembran injuria e iniquidad cultivan.

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

Perecen por el aliento de Dios; por el soplo de su ira son consumidos.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

Los rugidos del león, los bramidos del que ruge, y los dientes de sus cachorros son quebrantados.

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

El león viejo perece por falta de presa, y los hijos de la leona se dispersan.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

»El asunto me llegó como un susurro; mis oídos lograron percibirlo.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

En la imaginación de visiones nocturnas, cuando el sueño cae sobre los hombres,

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

me sobrevino un espanto y un temblor que estremeció todos mis huesos:

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

y al pasar un soplo por delante de mí, se erizó el pelo de mi cuerpo.

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

Delante de mis ojos se detuvo un fantasma cuyo rostro no reconocí, y lo oí decir muy quedo:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

“¿Será el mortal más justo que Dios? ¿Será el hombre más puro que el que lo hizo?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

Si ni siquiera en sus siervos confía, y aun en sus ángeles descubre el error,

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

¡mucho menos en aquellos que habitan en casas de barro cimentadas en el polvo, que serán aplastadas como la polilla!

20 М ежду заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

De la mañana a la tarde son destruidos, y se pierden para siempre sin haber quien repare en ello.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

Su belleza se pierde con ellos, y mueren sin haber adquirido sabiduría.”