1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

»Pero ahora se ríen de mí los más jóvenes que yo, a cuyos padres yo desdeñaba poner junto a los perros de mi ganado,

2 З ащото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

pues ¿de qué me hubiera servido ni aun la fuerza de sus manos, si no tienen fuerza alguna?

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

A causa de la pobreza y del hambre andaban solitarios, huían a la soledad, a lugares tenebrosos, desolados y desiertos.

4 М ежду храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

Recogían malvas entre los arbustos y raíces de enebro para calentarse.

5 Б яха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

Los echaban de en medio de la gente y todos les gritaban como a ladrones.

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

Vivían en las barrancas de los arroyos, en las cavernas de la tierra y entre las rocas.

7 Р евяха между храстите. Събираха се между тръните;

Bramaban entre las matas y se reunían debajo de los espinos.

8 Б езумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

Hijos de gente vil, hombres sin nombre, más bajos que la misma tierra.

9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

»¡Y ahora yo soy objeto de su burla y les sirvo de refrán!

10 Г нусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

Me abominan, se alejan de mí y no dejan de escupirme en el rostro.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

Porque Dios ha desatado la cuerda y me ha afligido, por eso se han desenfrenado en mi propio rostro.

12 О тдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

A mi derecha se levanta el populacho, empujan mis pies y preparan caminos para mi ruina.

13 Р азвалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

Desbaratan mi senda, se aprovechan de mi quebrantamiento, y no tengo quien me auxilie contra ellos.

14 И дат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

Vienen como por un ancho portillo, revolviéndose sobre mi calamidad.

15 У жаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

Terrores se han vuelto contra mí; como viento es arrasado mi honor, y mi prosperidad ha pasado como una nube.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

»Ahora mi alma está derramada en mí, pues se apoderan de mí días de aflicción.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

La noche taladra mis huesos y los dolores que me roen no reposan.

18 С амо с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

La violencia deforma mi vestidura: me oprime como el cuello de mi túnica.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

Dios me ha derribado en el lodo y ahora soy semejante al polvo y a la ceniza.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

¡Clamo a ti, pero no me escuchas! ¡Me presento, pero no me atiendes!

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

Te has vuelto cruel conmigo; con el poder de tu mano me persigues.

22 И здигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

Me has alzado sobre el viento, me haces cabalgar en él y destruyes mi sustancia.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

Yo sé que me conduces a la muerte, y a la casa a donde va todo ser viviente.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

»Mas él, ¿no extenderá la mano contra el sepulcro? ¿O no clamarán los sepultados cuando él los quebrante?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

Y yo, ¿no he llorado por el que sufre? ¿No me he entristecido a causa del necesitado?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

Sin embargo, cuando yo esperaba el bien, entonces vino el mal; cuando esperaba la luz, vino la oscuridad.

27 Ч ервата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

Mis entrañas se agitan sin reposo, por los días de aflicción que me han sobrecogido.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

Ando ennegrecido, y no por el sol; me he levantado en la congregación, y he clamado.

29 С танах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

He venido a ser hermano de chacales y compañero de avestruces.

30 К ожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

Mi piel, ennegrecida, se me cae, mis huesos arden de calor.

31 З атова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

Mi arpa se ha cambiado por luto, y mi flauta por voz de lamentadores.