1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

Pero ahora se ríen de mí los más jóvenes que yo, A cuyos padres yo desdeñara poner con los perros de mi ganado.

2 З ащото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

¿Y de qué me serviría ni aun la fuerza de sus manos? No tienen fuerza alguna.

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

Por causa de la pobreza y del hambre andaban solos; Huían a la soledad, a lugar tenebroso, asolado y desierto.

4 М ежду храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

Recogían malvas entre los arbustos, Y raíces de enebro para calentarse.

5 Б яха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

Eran arrojados de entre las gentes, Y todos les daban grita como tras el ladrón.

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

Habitaban en las barrancas de los arroyos, En las cavernas de la tierra, y en las rocas.

7 Р евяха между храстите. Събираха се между тръните;

Bramaban entre las matas, Y se reunían debajo de los espinos.

8 Б езумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

Hijos de viles, y hombres sin nombre, Más bajos que la misma tierra.

9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

Y ahora yo soy objeto de su burla, Y les sirvo de refrán.

10 Г нусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

Me abominan, se alejan de mí, Y aun de mi rostro no detuvieron su saliva.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

Porque Dios desató su cuerda, y me afligió, Por eso se desenfrenaron delante de mi rostro.

12 О тдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

A la mano derecha se levantó el populacho; Empujaron mis pies, Y prepararon contra mí caminos de perdición.

13 Р азвалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

Mi senda desbarataron, Se aprovecharon de mi quebrantamiento, Y contra ellos no hubo ayudador.

14 И дат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

Vinieron como por portillo ancho, Se revolvieron sobre mi calamidad.

15 У жаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

Se han revuelto turbaciones sobre mí; Combatieron como viento mi honor, Y mi prosperidad pasó como nube.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

Y ahora mi alma está derramada en mí; Días de aflicción se apoderan de mí.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

La noche taladra mis huesos, Y los dolores que me roen no reposan.

18 С амо с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

La violencia deforma mi vestidura; me ciñe como el cuello de mi túnica.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

El me derribó en el lodo, Y soy semejante al polvo y a la ceniza.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

Clamo a ti, y no me oyes; Me presento, y no me atiendes.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

Te has vuelto cruel para mí; Con el poder de tu mano me persigues.

22 И здигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

Me alzaste sobre el viento, me hiciste cabalgar en él, Y disolviste mi sustancia.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

Porque yo sé que me conduces a la muerte, Y a la casa determinada a todo viviente.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

Mas él no extenderá la mano contra el sepulcro; ¿Clamarán los sepultados cuando él los quebrantare?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

¿No lloré yo al afligido? Y mi alma, ¿no se entristeció sobre el menesteroso?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

Cuando esperaba yo el bien, entonces vino el mal; Y cuando esperaba luz, vino la oscuridad.

27 Ч ервата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

Mis entrañas se agitan, y no reposan; Días de aflicción me han sobrecogido.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

Ando ennegrecido, y no por el sol; Me he levantado en la congregación, y clamado.

29 С танах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

He venido a ser hermano de chacales, Y compañero de avestruces.

30 К ожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

Mi piel se ha ennegrecido y se me cae, Y mis huesos arden de calor.

31 З атова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

Se ha cambiado mi arpa en luto, Y mi flauta en voz de lamentadores.