1 Т огава Иов в отговор рече:

Respondió entonces Job, y dijo:

2 Д о кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

¿Hasta cuándo angustiaréis mi alma, Y me moleréis con palabras?

3 Д есет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

Ya me habéis vituperado diez veces; ¿No os avergonzáis de injuriarme?

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

Aun siendo verdad que yo haya errado, Sobre mí recaería mi error.

5 А ко непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

Pero si vosotros os engrandecéis contra mí, Y contra mí alegáis mi oprobio,

6 З найте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

Sabed ahora que Dios me ha derribado, Y me ha envuelto en su red.

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

He aquí, yo clamaré agravio, y no seré oído; Daré voces, y no habrá juicio.

8 Т ой е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

Cercó de vallado mi camino, y no pasaré; Y sobre mis veredas puso tinieblas.

9 С ъблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

Me ha despojado de mi gloria, Y quitado la corona de mi cabeza.

10 С ъкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

Me arruinó por todos lados, y perezco; Y ha hecho pasar mi esperanza como árbol arrancado.

11 З апалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

Hizo arder contra mí su furor, Y me contó para sí entre sus enemigos.

12 П олковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

Vinieron sus ejércitos a una, y se atrincheraron en mí, Y acamparon en derredor de mi tienda.

13 О тдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

Hizo alejar de mí a mis hermanos, Y mis conocidos como extraños se apartaron de mí.

14 О ставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

Mis parientes se detuvieron, Y mis conocidos se olvidaron de mí.

15 О ния, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

Los moradores de mi casa y mis criadas me tuvieron por extraño; Forastero fui yo a sus ojos.

16 В икам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

Llamé a mi siervo, y no respondió; De mi propia boca le suplicaba.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

Mi aliento vino a ser extraño a mi mujer, Aunque por los hijos de mis entrañas le rogaba.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

Aun los muchachos me menospreciaron; Al levantarme, hablaban contra mí.

19 В сичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

Todos mis íntimos amigos me aborrecieron, Y los que yo amaba se volvieron contra mí.

20 К остите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

Mi piel y mi carne se pegaron a mis huesos, Y he escapado con sólo la piel de mis dientes.

21 С милете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Oh, vosotros mis amigos, tened compasión de mí, tened compasión de mí! Porque la mano de Dios me ha tocado.

22 З ащо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

¿Por qué me perseguís como Dios, Y ni aun de mi carne os saciáis?

23 О , да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

Quién diese ahora que mis palabras fuesen escritas!!! Quién diese que se escribiesen en un libro;

24 Д а се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

Que con cincel de hierro y con plomo Fuesen esculpidas en piedra para siempre!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

Yo sé que mi Redentor vive, Y al fin se levantará sobre el polvo;

26 И , като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

Y después de deshecha esta mi piel, En mi carne he de ver a Dios;

27 К огото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

Al cual veré por mí mismo, Y mis ojos lo verán, y no otro, Aunque mi corazón desfallece dentro de mí.

28 А ко кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

Mas debierais decir: ¿Por qué le perseguimos? Ya que la raíz del asunto se halla en mí.

29 Т огава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

Temed vosotros delante de la espada; Porque sobreviene el furor de la espada a causa de las injusticias, Para que sepáis que hay un juicio.