1 ( По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.

Dice el necio en su corazón: No hay Dios. Se han corrompido, e hicieron abominable maldad; No hay quien haga bien.

2 Б ог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

Dios desde los cielos miró sobre los hijos de los hombres, Para ver si había algún entendido Que buscara a Dios.

3 В секи един от тях се обърна надире; всички заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

Cada uno se había vuelto atrás; todos se habían corrompido; No hay quien haga lo bueno, no hay ni aun uno.

4 Б ез разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Бога?

¿No tienen conocimiento todos los que hacen iniquidad, Que devoran a mi pueblo como si comiesen pan, Y a Dios no invocan?

5 Т ам ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на оплакващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

Allí se sobresaltaron de pavor donde no había miedo, Porque Dios ha esparcido los huesos del que puso asedio contra ti; Los avergonzaste, porque Dios los desechó.

6 Д ано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

Oh, si saliera de Sion la salvación de Israel! Cuando Dios hiciere volver de la cautividad a su pueblo, Se gozará Jacob, y se alegrará Israel. Plegaria pidiendo protección contra los enemigos Al músico principal; en Neginot. Masquil de David, cuando vinieron los zifeos y dijeron a Saúl: ¿No está David escondido en nuestra tierra?