1 ( По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението+. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.

Oh Pastor de Israel, escucha; Tú que pastoreas como a ovejas a José, Que estás entre querubines, resplandece.

2 П ред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

Despierta tu poder delante de Efraín, de Benjamín y de Manasés, Y ven a salvarnos.

3 В ъзвърни ни, Боже, и осияй с лицато Си; И ще се спасим.

Oh Dios, restáuranos; Haz resplandecer tu rostro, y seremos salvos.

4 Г осподи Боже на Силите До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?

Jehová, Dios de los ejércitos, ¿Hasta cuándo mostrarás tu indignación contra la oración de tu pueblo?

5 Д аваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.

Les diste a comer pan de lágrimas, Y a beber lágrimas en gran abundancia.

6 Н аправил си ни предмет, на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.

Nos pusiste por escarnio a nuestros vecinos, Y nuestros enemigos se burlan entre sí.

7 В ъзвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

Oh Dios de los ejércitos, restáuranos; Haz resplandecer tu rostro, y seremos salvos.

8 П ренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите нея си насадил.

Hiciste venir una vid de Egipto; Echaste las naciones, y la plantaste.

9 П риготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

Limpiaste sitio delante de ella, E hiciste arraigar sus raíces, y llenó la tierra.

10 П окриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха като изящните кедри,

Los montes fueron cubiertos de su sombra, Y con sus sarmientos los cedros de Dios.

11 П ростря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат+.

Extendió sus vástagos hasta el mar, Y hasta el río sus renuevos.

12 З ащо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

¿Por qué aportillaste sus vallados, Y la vendimian todos los que pasan por el camino?

13 З апустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

La destroza el puerco montés, Y la bestia del campo la devora.

14 О бърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

Oh Dios de los ejércitos, vuelve ahora; Mira desde el cielo, y considera, y visita esta viña,

15 И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла

La planta que plantó tu diestra, Y el renuevo que para ti afirmaste.

16 Т я биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата на лицето Ти.

Quemada a fuego está, asolada; Perezcan por la reprensión de tu rostro.

17 Н ека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница Върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

Sea tu mano sobre el varón de tu diestra, Sobre el hijo de hombre que para ti afirmaste.

18 Т ака ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни и ще призовем Твоето име.

Así no nos apartaremos de ti; Vida nos darás, e invocaremos tu nombre.

19 В ъзвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.

Oh Jehová, Dios de los ejércitos, restáuranos! Haz resplandecer tu rostro, y seremos salvos.