1 ( По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението+. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.

Для дириґетна хору. На „Лілеї". Свідоцтво. Псалом Асафів. (80-2) Пастирю ізраїлів, послухай же, Ти, що провадиш, немов ту отару, Йосипа, що на Херувимах сидиш, появися

2 П ред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

(80-3) перед обличчям Єфрема, і Веніямина, і Манасії! Пробуди Свою силу, і прийди, щоб спасти нас!

3 В ъзвърни ни, Боже, и осияй с лицато Си; И ще се спасим.

(80-4) Боже, приверни нас, і хай засяє обличчя Твоє, й ми спасемось!

4 Г осподи Боже на Силите До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?

(80-5) Господи, Боже Саваоте, доки будеш Ти гніватися на молитву народу Свого?

5 Д аваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.

(80-6) Ти вчинив був, що їли вони слізний хліб, і їх напоїв Ти сльозами великої міри...

6 Н аправил си ни предмет, на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.

(80-7) Ти нас положив суперечкою нашим сусідам, і насміхаються з нас неприятелі наші...

7 В ъзвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

(80-8) Боже Саваоте, приверни нас, і хай засяє обличчя Твоє, й ми спасемось!

8 П ренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите нея си насадил.

(80-9) Виноградину Ти переніс із Єгипту, Ти вигнав народи й її посадив,

9 П риготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

(80-10) Ти випорожнив перед нею, і закоренила коріння своє, й переповнила край,

10 П окриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха като изящните кедри,

(80-11) гори покрилися тінню її, а віття її Божі кедри,

11 П ростря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат+.

(80-12) аж до моря галузки її посилаєш, а парості її до ріки!

12 З ащо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

(80-13) Але нащо вилім зробив Ти в горожі її, і всі нищать її, хто проходить дорогою?

13 З апустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

(80-14) Гризе її вепр лісовий, і звірина польова виїдає її!

14 О бърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

(80-15) Боже Саваоте, вернися ж, споглянь із небес і побач, і відвідай цього виноградника,

15 И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла

(80-16) і охорони його, якого насадила правиця Твоя, і галузку, яку Ти для Себе зміцнив!

16 Т я биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата на лицето Ти.

(80-17) В огні виноградина спалена, відтята, гинуть від свару обличчя Твого,

17 Н ека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница Върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

(80-18) нехай буде рука Твоя над мужем Твоєї правиці, на людському сині, якого зміцнив Ти Собі!

18 Т ака ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни и ще призовем Твоето име.

(80-19) А ми не відступимо від Тебе, Ти нас оживиш, і ми будемо ім'я Твоє кликати!

19 В ъзвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.

(80-20) Господи, Боже Саваоте, приверни нас, і хай засяє обличчя Твоє, й ми спасемось!