1 ( По слав. 79.) За първия певец, по "Криновете на завета". Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израелев, Който водиш като стадо Йосиф; Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.

Для дириґетна хору. На „Лілеї". Свідоцтво. Псалом Асафів. (80-2) Пастирю ізраїлів, послухай же, Ти, що провадиш, немов ту отару, Йосипа, що на Херувимах сидиш, появися

2 П ред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си и ела да ни спасиш.

(80-3) перед обличчям Єфрема, і Веніямина, і Манасії! Пробуди Свою силу, і прийди, щоб спасти нас!

3 В ъзвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си; и ще се спасим.

(80-4) Боже, приверни нас, і хай засяє обличчя Твоє, й ми спасемось!

4 Г осподи, Боже на Силите, докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?

(80-5) Господи, Боже Саваоте, доки будеш Ти гніватися на молитву народу Свого?

5 Д аваш им да ядат хляб със сълзи и ги поиш изобилно със сълзи.

(80-6) Ти вчинив був, що їли вони слізний хліб, і їх напоїв Ти сльозами великої міри...

6 Н аправил си ни предмет на разпра между съседите ни; и неприятелите ни се смеят помежду си.

(80-7) Ти нас положив суперечкою нашим сусідам, і насміхаються з нас неприятелі наші...

7 В ъзвърни ни, Боже на Силите, осияй ни с лицето Си и ще се спасим.

(80-8) Боже Саваоте, приверни нас, і хай засяє обличчя Твоє, й ми спасемось!

8 П ренесъл си лоза от Египет и като си изгонил народите, си я насадил.

(80-9) Виноградину Ти переніс із Єгипту, Ти вигнав народи й її посадив,

9 П риготвил си място пред нея; и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята.

(80-10) Ти випорожнив перед нею, і закоренила коріння своє, й переповнила край,

10 П окриха се бърдата със сянката ѝ; и клоните ѝ станаха като изящните кедри,

(80-11) гори покрилися тінню її, а віття її Божі кедри,

11 п ростря клончетата до морето и ластарите си - до Ефрат.

(80-12) аж до моря галузки її посилаєш, а парості її до ріки!

12 З ащо си съборил плетищата ѝ и я берат всички, които минават по пътя?

(80-13) Але нащо вилім зробив Ти в горожі її, і всі нищать її, хто проходить дорогою?

13 З апустява я глиган от гората и полските зверове я изпояждат.

(80-14) Гризе її вепр лісовий, і звірина польова виїдає її!

14 О бърни се, молим Ти се, Боже на Силите, погледни от небето и виж, и посети тази лоза,

(80-15) Боже Саваоте, вернися ж, споглянь із небес і побач, і відвідай цього виноградника,

15 и защити това, което е насадила Твоята десница, и стъблото, което си направил силно за Себе Си.

(80-16) і охорони його, якого насадила правиця Твоя, і галузку, яку Ти для Себе зміцнив!

16 Т я беше изгорена с огън; отсечена беше; погиват при заплахата на лицето Ти.

(80-17) В огні виноградина спалена, відтята, гинуть від свару обличчя Твого,

17 Н ека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

(80-18) нехай буде рука Твоя над мужем Твоєї правиці, на людському сині, якого зміцнив Ти Собі!

18 Т ака ние няма да се отклоним от Тебе; съживи ни и ще призовем Твоето име.

(80-19) А ми не відступимо від Тебе, Ти нас оживиш, і ми будемо ім'я Твоє кликати!

19 В ъзвърни ни, Господи, Боже на Силите; осияй ни с лицето Си и ще се спасим.

(80-20) Господи, Боже Саваоте, приверни нас, і хай засяє обличчя Твоє, й ми спасемось!