1 И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух.

Тож немає тепер жадного осуду тим, хто ходить у Христі Ісусі не за тілом, а за духом,

2 З ащото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.

бо закон духа життя в Христі Ісусі визволив мене від закону гріха й смерти.

3 П онеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,

Бо що було неможливе для Закону, у чому був він безсилий тілом, Бог послав Сина Свого в подобі гріховного тіла, і за гріх осудив гріх у тілі,

4 з а да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.

щоб виконалось виправдання Закону на нас, що ходимо не за тілом, а за духом.

5 З ащото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни - за духовното.

Бо ті, хто ходить за тілом, думають про тілесне, а хто за духом про духовне.

6 П онеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир.

Бо думка тілесна то смерть, а думка духовна життя та мир,

7 З ащото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;

думка бо тілесна ворожнеча на Бога, бо не кориться Законові Божому, та й не може.

8 и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога.

І ті, хто ходить за тілом, не можуть догодити Богові.

9 В ие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

А ви не в тілі, але в дусі, бо Дух Божий живе в вас. А коли хто не має Христового Духа, той не Його.

10 О баче ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.

А коли Христос у вас, то хоч тіло мертве через гріх, але дух живий через праведність.

11 И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас.

А коли живе в вас Дух Того, Хто воскресив Ісуса з мертвих, то Той, хто підняв Христа з мертвих, оживить і смертельні тіла ваші через Свого Духа, що живе в вас.

12 И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски.

Тому то, браття, ми не боржники тіла, щоб жити за тілом;

13 З ащото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете.

бо коли живете за тілом, то маєте вмерти, а коли духом умертвляєте тілесні вчинки, то будете жити.

14 П онеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

Бо всі, хто водиться Духом Божим, вони сини Божі;

15 З ащото не сте приели дух на робство, та пак да живеете в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!

бо не взяли ви духа неволі знов на страх, але взяли ви Духа синівства, що через Нього кличемо: Авва, Отче!

16 Т ака самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.

Сам Цей Дух свідчить разом із духом нашим, що ми діти Божі.

17 И ако сме деца, тогава сме и наследници - наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него. Надеждата за спасение

А коли діти, то й спадкоємці, спадкоємці ж Божі, а співспадкоємці Христові, коли тільки разом із Ним ми терпимо, щоб разом із Ним і прославитись.

18 П онеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.

Бо я думаю, що страждання теперішнього часу нічого не варті супроти тієї слави, що має з'явитися в нас.

19 З ащото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове.

Бо чекання створіння очікує з'явлення синів Божих,

20 П онеже творението беше подчинено на немощ не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини,

бо створіння покорилось марноті не добровільно, але через того, хто скорив його, в надії,

21 с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.

що й саме створіння визволиться від неволі тління на волю слави синів Божих.

22 П онеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега.

Бо знаємо, що все створіння разом зідхає й разом мучиться аж досі.

23 И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло.

Але не тільки воно, але й ми самі, маючи зачаток Духа, і ми самі в собі зідхаємо, очікуючи синівства, відкуплення нашого тіла.

24 З ащото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

Надією бо ми спаслися. Надія ж, коли бачить, не є надія, бо хто що бачить, чому б того й надіявся?

25 Н о ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

А коли сподіваємось, чого не бачимо, то очікуємо того з терпеливістю.

26 Т ака също и Духът ни помага в нашата немощ - понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания;

Так само ж і Дух допомагає нам у наших немочах; бо ми не знаємо, про що маємо молитись, як належить, але Сам Дух заступається за нас невимовними зідханнями.

27 а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.

А Той, Хто досліджує серця, знає, яка думка Духа, бо з волі Божої заступається за святих.

28 Н о знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.

І знаємо, що тим, хто любить Бога, хто покликаний Його постановою, усе допомагає на добре.

29 З ащото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;

Бо кого Він передбачив, тих і призначив, щоб були подібні до образу Сина Його, щоб Він був перворідним поміж багатьма братами.

30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави. Силата на Божията любов

А кого Він призначив, тих і покликав, а кого покликав, тих і виправдав, а кого виправдав, тих і прославив.

31 И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

Що ж скажем на це? Коли за нас Бог, то хто проти нас?

32 О нзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?

Той же, Хто Сина Свого не пожалів, але видав Його за всіх нас, як же не дав би Він нам із Ним і всього?

33 К ой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?

Хто оскаржувати буде Божих вибранців? Бог Той, що виправдує.

34 К ой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас?

Хто ж той, що засуджує? Христос Ісус є Той, що вмер, надто й воскрес, Він праворуч Бога, і Він і заступається за нас.

35 К ой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?

Хто нас розлучить від любови Христової? Чи недоля, чи утиск, чи переслідування, чи голод, чи нагота, чи небезпека, чи меч?

36 ( Защото, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за клане.")

Як написано: За Тебе нас цілий день умертвляють, нас уважають за овець, приречених на заколення.

37 Н е; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

Але в цьому всьому ми перемагаємо Тим, Хто нас полюбив.

38 П онеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

Бо я пересвідчився, що ні смерть, ні життя, ні Анголи, ні влади, ні теперішнє, ні майбутнє, ні сили,

39 н ито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.

ні вишина, ні глибина, ані інше яке створіння не зможе відлучити нас від любови Божої, яка в Христі Ісусі, Господі нашім!