1 З атова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, когато съдиш някой друг; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

Ось тому без виправдання ти, кожний чоловіче, що судиш, бо в чому осуджуєш іншого, сам себе осуджуєш, бо чиниш те саме й ти, що судиш.

2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.

А ми знаємо, що суд Божий поправді на тих, хто чинить таке.

3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?

Чи ти думаєш, чоловіче, судячи тих, хто чинить таке, а сам робиш таке саме, що ти втечеш від суду Божого?

4 И ли презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

Або погорджуєш багатством Його добрости, лагідности та довготерпіння, не знаючи, що Божа добрість провадить тебе до покаяння?

5 Н о с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога,

Та через жорстокість свою й нерозкаяність серця збираєш собі гнів на день гніву та об'явлення справедливого суду Бога,

6 К ойто ще въздаде на всеки според делата му:

що кожному віддасть за його вчинками:

7 в ечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

тим, хто витривалістю в добрім ділі шукає слави, і чести, і нетління, життя вічне,

8 а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

а сварливим та тим, хто противиться правді, але кориться неправді, лютість та гнів.

9 с кръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка,

Недоля та утиск на всяку душу людини, хто чинить зле, юдея ж перше та геллена,

10 а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка.

а слава, і честь, і мир усякому, хто чинить добре, юдеєві ж перше та гелленові.

11 П онеже Бог не гледа на лице.

Бо не дивиться Бог на обличчя!

12 З ащото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

Котрі бо згрішили без Закону, без Закону й загинуть, а котрі згрішили в Законі, приймуть суд за Законом.

13 З ащото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани

Бо не слухачі Закону справедливі перед Богом, але виконавці Закону виправдані будуть.

14 ( понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

Бо коли погани, що не мають Закону, з природи чинять законне, вони, не мавши Закону, самі собі Закон,

15 п о това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават)

що виявляють діло Закону, написане в серцях своїх, як свідчить їм сумління та їхні думки, що то осуджують, то виправдують одна одну,

16 в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие. Юдеите и Моисеевият закон

дня, коли Бог, згідно з моїм благовістям, буде судити таємні речі людей через Ісуса Христа.

17 Н о ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога,

Ось ти звешся юдеєм, і спираєшся на Закона, і хвалишся Богом,

18 и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона,

і знаєш волю Його, і розумієш, що краще, навчившись із Закону,

19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина,

і маєш певність, що ти провідник для сліпих, світло для тих, хто знаходиться в темряві,

20 н аставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

виховник нерозумним, учитель дітям, що ти маєш зразок знання й правди в Законі.

21 т огава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

Отож, ти, що іншого навчаєш, себе самого не вчиш! Проповідуєш не красти, а сам крадеш!

22 Т и, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

Наказуючи не чинити перелюбу, чиниш перелюб! Гидуючи ідолами, чиниш святокрадство!

23 Т и, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона?

Ти, що хвалишся Законом, зневажаєш Бога переступом Закону!

24 П итам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

Бо через вас зневажається Боже Ймення в поган, як написано.

25 П онеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона; но ако си нарушител на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

Обрізання корисне, коли виконуєш Закона; а коли ти переступник Закону, то обрізання твоє стало необрізанням.

26 И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

Отож, коли необрізаний зберігає постанови Закону, то чи не порахується його необрізання за обрізання?

27 И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, няма ли да осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си потъпкал закона?

І необрізаний з природи, виконуючи Закона, чи не осудить тебе, переступника Закону з Писанням і обрізанням?

28 З ащото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта;

Бо не той юдей, що є ним назовні, і не то обрізання, що назовні на тілі,

29 а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

але той, що є юдей потаємно, духово, і обрізання серця духом, а не за буквою; і йому похвала не від людей, а від Бога.