1 З атова, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;
Ось тому, мавши за милосердям Божим таке служіння, ми не тратимо відваги,
2 н о се отрекохме от тайни и срамни дела и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.
але ми відреклися тайного сорому, не ходячи в хитрості та не перекручуючи Божого Слова, але з'явленням правди доручуємо себе кожному сумлінню людському перед Богом.
3 Н о ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тези, които погиват -
Коли ж наша Євангелія й закрита, то закрита для тих, хто гине,
4 з а тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога.
для невіруючих, яким бог цього віку засліпив розум, щоб для них не засяяло світло Євангелії слави Христа, а Він образ Божий.
5 ( Защото ние не проповядваме себе си, а Христос Исус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исус.)
Бо ми не себе самих проповідуємо, але Христа Ісуса, Господа, ми ж самі раби ваші ради Ісуса.
6 П онеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос.
Бо Бог, що звелів був світлу засяяти з темряви, у серцях наших засяяв, щоб просвітити нам знання слави Божої в Особі Христовій.
7 А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
А ми маємо скарб цей у посудинах глиняних, щоб велич сили була Божа, а не від нас.
8 У гнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;
У всьому нас тиснуть, та не потиснені ми; ми в важких обставинах, але не впадаємо в розпач.
9 г онени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени.
Переслідують нас, але ми не полишені; ми повалені, та не погублені.
10 В инаги носим в тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви в тялото ни и животът на Исус.
Ми завсіди носимо в тілі мертвість Ісусову, щоб з'явилося в нашому тілі й життя Ісусове.
11 З ащото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Исус, за да се яви и животът на Исус в нашата смъртна плът.
Бо завсіди нас, що живемо, віддають на смерть за Ісуса, щоб з'явилось Ісусове в нашому смертельному тілі.
12 Т ака че смъртта действа в нас, а животът във вас.
Тому то смерть діє в нас, а життя у вас.
13 А като имаме същия дух на вяра, както е писано: "Повярвах, затова и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
Та мавши того ж духа віри, за написаним: Вірував я, через те говорив, і ми віруємо, тому то й говоримо,
14 п онеже знаем, че Този, Който е възкресил Господ Исус, ще възкреси и нас заедно с Исус и ще ни представи заедно с вас.
знавши, що Той, Хто воскресив Господа Ісуса, воскресить з Ісусом і нас, і поставить із вами.
15 З ащото всичко това е заради вас, така че благодатта, умножена чрез мнозината, които са я получили, да произведе изобилно благодарение за Божия слава.
Усе бо для вас, щоб благодать, розмножена через багатьох, збагатила подяку на Божу славу.
16 З атова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
Через те ми відваги не тратимо, бо хоч нищиться зовнішній наш чоловік, зате день-у-день відновляється внутрішній.
17 З ащото нашата бързо отминаваща лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,
Бо теперішнє легке наше горе достачає для нас у безмірнім багатстві славу вічної ваги,
18 к оито не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите - вечни.
коли ми не дивимося на видиме, а на невидиме. Бо видиме дочасне, невидиме ж вічне!