1 С помни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

Згадай, Господи, що з нами сталося, зглянься й побач нашу ганьбу,

2 Н аследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

наша спадщина дісталась чужим, доми наші чужинцям!

3 О станахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

Поставали ми сиротами: нема батька, а матінки наші неначе ті вдови!...

4 В одата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

Свою воду за срібло ми п'ємо, наші дрова за гроші одержуємо...

5 Н ашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

У потилицю нас поганяють, помучені ми, і спокою не маємо!

6 П ротегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

До Єгипту й Асирії руку витягуємо, щоб насититись хлібом!

7 Б ащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

Батьки наші грішили, але їх нема, а ми двигаємо їхні провини!

8 С луги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

Раби запанували над нами, і немає нікого, хто б вирятував з їхньої руки...

9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

Наражуючи свою душу на меч у пустині, достаємо свій хліб...

10 К ожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

Шкіра наша, мов піч, попалилась з пекучого голоду...

11 И знасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

Жінок на Сіоні безчестили, дівчат по Юдейських містах...

12 Ч рез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

Князі їхньою рукою повішені, лиця старих не пошановані...

13 М ладежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

Юнаки носять камінь млиновий, а хлопці під ношею дров спотикаються...

14 С тарейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

Перестали сидіти старші в брамі, юнаки свою пісню співати,

15 П рестана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

втіха нашого серця спинилась, наш танець змінивсь на жалобу...

16 В енецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

Спала корона у нас з голови, о горе, бо ми прогрішились,

17 З атова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

тому наше серце боляще, тому наші очі потемніли,

18 П оради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

через гору Сіон, що спустошена, бродять лисиці по ній...

19 Т и, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

Пробуваєш Ти, Господи, вічно, Твій престол з роду в рід:

20 З ащо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

Нащо ж нас забуваєш навік, покидаєш на довгі дні нас?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

Приверни нас до Себе, о Господи, і вернемось ми, віднови наші дні, як давніше було!

22 а ко не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.

Хіба Ти цілком нас відкинув, прогнівавсь занадто на нас?...