1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

Краще добре ім'я від оливи хорошої, а день смерти людини від дня її вродження!

2 П о-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

Краще ходити до дому жалоби, ніж ходити до дому бенкету, бо то кінець кожній людині, і живий те до серця свого бере!

3 П о-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Кращий смуток від сміху, бо при обличчі сумнім добре серце!

4 С ърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

Серце мудрих у домі жалоби, а серце безглуздих у домі веселощів.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

Краще слухати докір розумного, аніж слухати пісні безумних,

6 з ащото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

бо як тріскот тернини під горщиком, такий сміх нерозумного. Теж марнота й оце!...

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

Коли мудрий кого утискає, то й сам нерозумним стає, а хабар губить серце.

8 З а предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

Кінець діла ліпший від початку його; ліпший терпеливий від чванькуватого!

9 Н е бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

Не спіши в своїм дусі, щоб гніватися, бо гнів спочиває у надрах глупців.

10 Д а не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Не кажи: Що це сталось, що перші дні були кращі за ці? бо не з мудрости ти запитався про це.

11 М ъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

Добра мудрість з багатством, а прибуток для тих, хто ще сонечко бачить,

12 з ащото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

бо в тіні мудрости як у тіні срібла, та користь пізнання у тому, що мудрість життя зберігає тому, хто має її.

13 Р азгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Розваж Божий учинок, бо хто може те випростати, що Він покривив?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

За доброго дня користай із добра, за злого ж розважуй: Одне й друге вчинив Бог на те, щоб людина нічого по собі не знайшла!

15 В сичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

В днях марноти своєї я всього набачивсь: буває справедливий, що гине в своїй справедливості, буває й безбожний, що довго живе в своїм злі.

16 Н е ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

Не будь справедливим занадто, і не роби себе мудрим над міру: пощо нищити маєш себе?

17 Н е ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

Не будь несправедливим занадто, і немудрим не будь: пощо маєш померти в нечасі своїм?

18 Д обре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

Добре, щоб ти ухопився за це, але й з того своєї руки не спускай, бо богобоязний втече від усього того.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

Мудрість робить мудрого сильнішим за десятьох володарів, що в місті.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

Немає людини праведної на землі, що робила б добро й не грішила,

21 И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

тому не клади свого серця на всякі слова, що говорять, щоб не чути свого раба, коли він лихословить тебе,

22 з ащото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

знає бо серце твоє, що багато разів також ти лихословив на інших!

23 В сичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

Усе це я в мудрості випробував, і сказав: Стану мудрим! Та далека від мене вона!

24 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

Далеке оте, що було, і глибоке, глибоке, хто знайде його?

25 А з отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

Звернувся я серцем своїм, щоб пізнати й розвідати, та шукати премудрість і розум, та щоб пізнати, що безбожність глупота, а нерозум безумство!

26 И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

І знайшов я річ гіршу від смерти то жінку, бо пастка вона, її ж серце тенета, а руки її то кайдани!... Хто добрий у Бога врятований буде від неї, а грішного схопить вона!

27 В иж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

Подивися, оце я знайшов, сказав Проповідник: рівняймо одне до одного, щоб знайти зрозуміння!

28 ( и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

Чого ще шукала душа моя, та не знайшла: я людину знайшов одну з тисячі, але жінки між ними всіма не знайшов!...

29 Е то, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.

Крім того, поглянь, що знайшов я: що праведною вчинив Бог людину, та вигадок усяких шукають вони!...