1 Б ъдете подражатели на мене, както съм и аз на Христос.
Будьте наслідувачами мене, як і я Христа!
2 З а ваша похвала е, че ме помните за всичко, като държите преданията така, както ви ги предадох.
Похваляю ж вас, браття, що ви все моє пам'ятаєте, і заховуєте так передання, як я вам передав.
3 Н о желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.
Хочу ж я, щоб ви знали, що всякому чоловікові голова Христос, а жінці голова чоловік, голова ж Христові Бог.
4 В секи мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.
Кожен чоловік, що молиться чи пророкує з головою покритою, осоромлює він свою голову.
5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.
І кожна жінка, що молиться чи пророкує з головою відкритою, осоромлює тим свою голову, бо це є те саме, як була б вона виголена.
6 З ащото която жена не се покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамно за жена да си стриже косата или да си бръсне главата, то нека се покрива.
Бо коли жінка не покривається, хай стрижеться вона; коли ж жінці сором стригтися чи голитися, нехай покривається!
7 З ащото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.
Отож, чоловік покривати голови не повинен, бо він образ і слава Бога, а жінка чоловікові слава.
8 ( Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;
Бо чоловік не походить від жінки, але жінка від чоловіка,
9 п онеже мъжът не беше създаден за жената, а жената за мъжа.)
не створений бо чоловік ради жінки, але жінка ради чоловіка.
10 З атова жената е длъжна да има на главата си белег на власт заради ангелите.
Тому жінка повина мати на голові знака влади над нею, ради Анголів.
11 ( Обаче нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената в Господа;
Одначе в Господі ані чоловік без жінки, ані жінка без чоловіка.
12 з ащото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога.)
Бо як жінка від чоловіка, так і чоловік через жінку; а все від Бога.
13 С ами в себе си съдете: Прилично ли е жената да се моли на Бога гологлава?
Поміркуйте самі між собою, чи пристойне воно, щоб жінка молилася Богові непокрита?
14 Н е ви ли учи и самото естество, че ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,
Чи ж природа сама вас не вчить, що коли чоловік запускає волосся, то безчестя для нього?
15 н о ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата ѝ е дадена за покривало?
Коли ж жінка косу запускає, це слава для неї, бо замість покривала дана коса їй.
16 Н о ако някой мисли да влиза в пререкания за това - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви. Подобаващо участие в Господнята вечеря и общите трапези
Коли ж хто сперечатися хоче, ми такого звичаю не маємо, ані Церкви Божі.
17 А като ви заръчвам следното, не ви хваля, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо.
Пропонуючи це вам, я не хвалю, що збираєтесь ви не на ліпше, а на гірше.
18 З ащото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви (и отчасти вярвам в това;
Бо найперше, я чую, що як сходитесь ви на збори, то між вами бувають поділення, у що почасти я й вірю.
19 з ащото е нужно да има и разцепление между вас, за да стане явно кои са одобрените помежду ви).
Бо мусять між вами й поділи бути, щоб відкрились між вами й досвідчені.
20 И така, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господнята вечеря,
А далі, коли ви збираєтесь разом, то не на те, щоб їсти Господню Вечерю.
21 з ащото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите; и така един остава гладен, а друг се напива.
Бо кожен спішить з'їсти власну вечерю, і один голодує, а другий впивається.
22 К акво! Къщи ли нямате, където да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и засрамвате тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Няма да ви похваля.
Хіба ж ви не маєте хат, щоб їсти та пити? Чи ви зневажаєте Божу Церкву, і осоромлюєте немаючих? Що маю сказати вам? Чи за це похвалю вас? Не похвалю!
23 З ащото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб
Бо прийняв я від Господа, що й вам передав, що Господь Ісус ночі тієї, як виданий був, узяв хліб,
24 и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; това правете за Мое възпоменание.
подяку віддав, і переломив, і сказав: Прийміть, споживайте, це тіло Моє, що за вас ломається. Це робіть на спомин про Мене!
25 Т ака взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.
Так само і чашу взяв Він по Вечері й сказав: Ця чаша Новий Заповіт у Моїй крові. Це робіть, коли тільки будете пити, на спомин про Мене!
26 З ащото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той.
Бо кожного разу, як будете їсти цей хліб та чашу цю пити, смерть Господню звіщаєте, аж доки Він прийде.
27 З атова който яде хляба или пие Господнята чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
Тому то, хто їстиме хліб цей чи питиме чашу Господню негідно, буде винний супроти тіла та крови Господньої!
28 Н о да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата;
Нехай же людина випробовує себе, і так нехай хліб їсть і з чаші хай п'є.
29 з ащото който яде и пие, без да разпознава Господнето тяло, той яде и пие осъждане за себе си.
Бо хто їсть і п'є негідно, не розважаючи про тіло, той суд собі їсть і п'є!
30 П оради тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали.
Через це поміж вами багато недужих та хворих, і багато-хто заснули.
31 Н о ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени.
Бо коли б ми самі судили себе, то засуджені ми не були б.
32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
Та засуджені від Господа, караємося, щоб нас не засуджено з світом.
33 З атова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
Ось тому, мої браття, сходячись на поживу, чекайте один одного.
34 А ко някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А останалите работи ще ги наредя, когато дойда.
А коли хто голодний, нехай вдома він їсть, щоб не сходилися ви на осуд. А про інше, як прийду, заряджу.