1 ( По слав. 122.) Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

Пісня прочан. Свої очі я зводжу до Тебе, що на небесах пробуваєш!

2 Е то, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята - към ръката на господарката ѝ, така гледат очите ни към Господа, нашия Бог, докато се смили над нас.

Ото бо, як очі рабів до руки їх панів, як очі невільниці до руки її пані, отак наші очі до Господа, нашого Бога, аж поки не змилується Він над нами!

3 С мили се над нас, Господи, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

Помилуй нас, Господи, помилуй нас, бо погорди ми досить наситились!

4 П ресити се душата ни от надуването на охолните и от презрението на горделивите.

Душа наша наситилась досить собі: від безпечних наруги, від пишних погорди!...