1 И Йов продължи още беседата си, като казваше:

І Йов далі вів мову свою та й сказав:

2 О , да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

О, коли б я був той, як за місяців давніх, як за днів тих, коли боронив мене Бог,

3 к огато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината;

коли над головою моєю світився світильник Його, і при світлі його я ходив в темноті,

4 к акто бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

як був я за днів тих своєї погожої осени, коли Божа милість була над наметом моїм,

5 к огато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене;

коли Всемогутній зо мною ще був, а навколо мене мої діти,

6 к огато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

коли мої кроки купалися в маслі, а скеля оливні струмки біля мене лила!...

7 К огато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара.

Коли я виходив до брами при місті, і ставив на площі сидіння своє,

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави;

як тільки вбачали мене юнаки то ховались, а старші вставали й стояли,

9 п ървенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си;

зверхники стримували свою мову та клали долоню на уста свої,

10 г ласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им;

ховався тоді голос володарів, а їхній язик приліпав їм був до піднебіння...

11 у хо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;

Бо яке ухо чуло про мене, то звало блаженним мене, і яке око бачило, то свідкувало за мене,

12 з ащото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

бо я рятував бідаря, що про поміч кричав, і сироту та безпомічного.

13 Б лагословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата.

Благословення гинучого на мене приходило, а серце вдовиці чинив я співаючим!

14 О бличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона.

Зодягавсь я у праведність, і вона зодягала мене, немов плащ та завій було право моє.

15 А з бях очи на слепия и крака на хромия.

Очима я був для сліпого, а кривому ногами я був.

16 Б ях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене.

Бідарям я був батьком, суперечку ж, якої не знав, я досліджував.

17 Т рошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му.

Й я торощив злочинцеві щелепи, і виривав із зубів його схоплене.

18 Т огава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът.

І я говорив: Умру я в своєму гнізді, і свої дні я помножу, немов той пісок:

19 К оремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми.

для води був відкритий мій корень, а роса зоставалась на вітці моїй...

20 С лавата ми зеленее още в мен; и лъкът ми се укрепява в ръката ми.

Моя слава була при мені все нова, і в руці моїй лук мій відновлював силу.

21 Х ората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.

Мене слухалися й дожидали, і мовчали на раду мою.

22 С лед моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях;

По слові моїм уже не говорили, і падала мова моя на них краплями.

23 о чакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд.

І чекали мене, як дощу, і уста свої відкривали, немов на весінній той дощик...

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат светлостта на лицето ми.

Коли я, бувало, сміявся до них, то не вірили, та світла обличчя мого не гасили.

25 И збирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.

Вибирав я дорогу для них і сидів на чолі, і пробував, немов цар той у війську, коли тішить засмучених він!