1 Я ков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!

Яків, раб Бога й Господа Ісуса Христа, дванадцятьом племенам, які в Розпорошенні, вітаю я вас!

2 С мятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания,

Майте, брати мої, повну радість, коли впадаєте в усілякі випробовування,

3 к ато знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

знаючи, що досвідчення вашої віри дає терпеливість.

4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.

А терпеливість нехай має чин досконалий, щоб ви досконалі та бездоганні були, і недостачі ні в чому не мали.

5 Н о ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.

А якщо кому з вас не стачає мудрости, нехай просить від Бога, що всім дає просто, та не докоряє, і буде вона йому дана.

6 Н о да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

Але нехай просить із вірою, без жадного сумніву. Бо хто має сумнів, той подібний до морської хвилі, яку жене й кидає вітер.

7 Т акъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

Нехай бо така людина не гадає, що дістане що від Господа.

8 п онеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

Двоєдушна людина непостійна на всіх дорогах своїх.

9 Б ратът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,

А понижений брат нехай хвалиться високістю своєю,

10 а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

а багатий пониженням своїм, бо він промине, як той цвіт трав'яний,

11 З ащото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си. Причината за изкушението

бо сонце зійшло зо спекотою, і траву посушило, і відпав цвіт її, і зникла краса її виду... Так само зів'яне й багатий у дорогах своїх!

12 Б лажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.

Блаженна людина, що витерпить пробу, бо, бувши випробувана, дістане вінця життя, якого Господь обіцяв тим, хто любить Його.

13 Н икой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.

Випробовуваний, хай не каже ніхто: Я від Бога спокушуваний. Бо Бог злом не спокушується, і нікого Він Сам не спокушує.

14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;

Але кожен спокушується, як надиться й зводиться пожадливістю власною.

15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

Пожадливість потому, зачавши, народжує гріх, а зроблений гріх народжує смерть.

16 Н е се заблуждавайте, любезни мои братя!

Не обманюйтесь, брати мої любі!

17 В сяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.

Усяке добре давання та дар досконалий походить згори від Отця світил, що в Нього нема переміни чи тіні відміни.

18 О т собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. Слушатели и последователи на учението

Захотівши, Він нас породив словом правди, щоб ми стали якимсь первопочином творів Його.

19 В ие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

Отож, мої брати любі, нехай буде кожна людина швидка послухати, забарна говорити, повільна на гнів.

20 з ащото човешкият гняв не върши Божията правда.

Бо гнів людський не чинить правди Божої.

21 З атова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.

Тому то відкиньте всіляку нечисть та залишок злоби, і прийміть із лагідністю всіяне слово, що може спасти ваші душі.

22 Б ъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

Будьте ж виконавцями слова, а не слухачами самими, що себе самих обманюють.

23 З ащото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

Бо хто слухач слова, а не виконавець, той подібний людині, що риси обличчя свого розглядає у дзеркалі,

24 п онеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил.

бо розгляне себе та й відійде, і зараз забуде, яка вона є.

25 Н о който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

А хто заглядає в закон досконалий, закон волі, і в нім пробуває, той не буде забудько слухач, але виконавець діла, і він буде блаженний у діянні своїм!

26 А ко някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

Коли ж хто гадає, що він побожний, і свого язика не вгамовує, та своє серце обманює, марна побожність того!

27 Ч исто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.

Чиста й непорочна побожність перед Богом і Отцем оця: зглянутися над сиротами та вдовицями в утисках їхніх, себе берегти чистим від світу.