1 К огато Ефрем говореше с трепет, той се издигна в Израел; а когато съгреши чрез Ваал, тогава умря.

Як Єфрем говорив, то тремтіли, він піднесений був ув Ізраїлі, та через Ваала згрішив і помер.

2 А сега прибавят към греховете си, като си правят лети идоли от среброто си, идоли според своето разбиране на Божеството, но които всички са дело на художници; самите те казват за тях: Нека целуват телетата онези, които жертват.

А тепер іще більше грішать, бо зробили собі вони відлива з срібла свого, божків за своєю подобою; робота майстрів усе те, розмовляють із ними вони; ті люди, що жертву приносять, цілують телят.

3 З атова ще бъдат като утринния облак и като росата, която изчезва рано, като прах, който вихрушката отвява от хармана, и като дим, губещ се от комин.

Тому вони стануть, як хмара поранку, і мов та роса, що зникає вранці, немов та полова, що з току виноситься бурею, і наче із комина дим.

4 Н о Аз съм Господ, твой Бог от времето, когато ти беше в Египетската земя; друг Бог освен Мене да не познаеш, защото освен Мене няма спасител.

А Я Господь, Бог твій від краю єгипетського, і Бога, крім Мене, не будеш ти знати, і крім Мене немає Спасителя.

5 А з съм познал ходенето ти в пустинята, в много сухата земя.

Я тебе на пустині пізнав, у пересохлому краї.

6 С поред както пасяха, така се наситиха; наситиха се и сърцето им се надигна; затова Ме забравиха.

Мали добрі пасовиська й ситі були, наситилися і загордилось їхнє серце, тому то забули про Мене вони!

7 П о тази причина станах за тях като лъв, като леопард ще дебна на път;

І став Я для них, немов лев, на дорозі чигаю, немов та пантера.

8 щ е ги срещна като мечка, лишена от малките си, и ще разкъсам булото на сърцето им; там ще ги погълна като лъвица; див звяр ще ги разкъса.

Нападу Я на них, немов та ведмедиця, що дітей загубила, і те розірву, у що серце їхнє замкнене, і їх, як левчук, пожеру там, шматуватиме їх польова звірина.

9 Г ибелно е за теб, Израелю, че се противиш на Мене, твоята помощ.

Погубив ти себе, о Ізраїлю, бо ти був проти Мене, спасіння свого.

10 А сега къде е царят ти? - За да те избави във всичките ти градове; и съдиите ти, за които каза: Дай ми цар и началници?

Де цар твій тоді? Нехай він поможе тобі по містах твоїх усіх! А де судді твої, що про них ти сказав: Дай нам царя та князів?

11 Д адох ти цар в негодуванието Си и го махнах в гнева Си.

Я тобі дав царя в Своїм гніві, і забрав у Своїй ревності.

12 Б еззаконието на Ефрем е скътано, грехът му - запазен в скривалище.

Провина Єфремова зв'язана, схований прогріх його.

13 Б олки на раждаща жена ще го сполетят; той е неразумен син, не слиза навреме в отвора на матката.

Болі, немов породіллі, надійдуть на нього. Не мудрий він син, бо інакше не був би так довго у матернім нутрі.

14 О т силата на преизподнята ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. О, смърт! Къде са язвите ти? О, преизподньо! Къде е погубителната ти сила? Колкото до това, Аз няма да видя разкаяние.

З рук шеолу Я викуплю їх, від смерти їх вибавлю. Де, смерте, жало твоє? Де, шеоле, твоя перемога? Жаль сховається перед очима Моїми!

15 А ко и той да е плодовит повече от братята си, пак източен вятър ще дойде, вятър от Господа ще възлезе от пустинята и ще престане изворът му, и ще пресъхне кладенецът му; неприятелят ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.

Хоч він дає плід між братами, але прийде вітер зо сходу, вітер Господній, що зійде з пустині, і всохне його джерело, і пересохне криничка його, понищить він скарб всіх коштовних речей!

16 С амария ще носи наказанието си, защото въстана против своя Бог; ще паднат от меч, младенците им ще бъдат разкъсани и бременните им жени - разпорени.

(14-1) Завинить Самарія, бо стала уперта до Бога свого, поляжуть вони від меча! Порозбивані будуть їхні діти, вагітні їхні розпороті будуть!