1 И Исус каза на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват!

І сказав Він до учнів Своїх: Неможливо, щоб спокуси не мали прийти; але горе тому, через кого приходять вони!

2 П о-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тези, малките.

Краще б такому було, коли б жорно млинове на шию йому почепити та й кинути в море, аніж щоб спокусив він одного з малих цих!

3 Б ъдете внимателни към себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му.

Уважайте на себе! Коли провиниться твій брат, докори йому, а коли він покається, то вибач йому.

4 И седем пъти на ден ако ти сгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! - прощавай му.

І хоча б сім раз денно він провинивсь проти тебе, і сім раз звернувся до тебе, говорячи: Каюся, вибач йому!

5 И апостолите казаха на Господа: Прибави ни още вяра.

І сказали апостоли Господу: Додай Ти нам віри!

6 А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапово зърно, бихте казали на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала.

А Господь відказав: Коли б мали ви віру, хоч як зерно гірчичне, і сказали шовковиці цій: Вирвися з коренем і посадися до моря, то й послухала б вас!

7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела да ядеш?

Хто ж із вас, мавши раба, що оре чи пасе, скаже йому, як він вернеться з поля: Негайно йди та сідай до столу?

8 Н апротив, няма ли да му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се и ми прислужвай, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш?

Але чи ж не скаже йому: Приготуй що вечеряти, і підпережись, і мені прислуговуй, аж поки я їстиму й питиму, а потому ти сам будеш їсти та пити?

9 Н има ще благодари на слугата за това, че е извършил каквото е било заповядано? Не вярвам.

Чи ж він дякує тому рабові, що наказане виконав?

10 С ъщо така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме ненужни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим. Излекуването на десетте прокажени

Так і ви, коли зробите все вам наказане, то кажіть: Ми нікчемні раби, бо зробили лиш те, що повинні зробити були!

11 И в пътуването Си към Йерусалим Той минаваше по границата между Самария и Галилея.

І сталось, коли Він ішов до Єрусалиму, то проходив поміж Самарією та Галілеєю.

12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетима прокажени, които, като се спряха отдалеч,

І, коли входив до одного села, перестріли Його десять мужів, слабих на проказу, що стали здалека.

13 и звикаха силно: Исусе, Наставнико, смили се над нас!

І голос піднесли вони та й казали: Ісусе, Наставнику, змилуйсь над нами!

14 И като ги видя, каза им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, се очистиха.

І, побачивши їх, Він промовив до них: Підіть і покажіться священикам! І сталось, коли вони йшли, то очистились...

15 А един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас славеше Бога,

Один же з них, як побачив, що видужав, то вернувся, і почав гучним голосом славити Бога.

16 и падна на лице при нозете на Исус и Му благодареше. А той беше самарянин.

І припав він обличчям до ніг Його, складаючи дяку Йому. А то самарянин був...

17 А Исус му каза: Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата?

Ісус же промовив у відповідь: Чи не десять очистилось, а дев'ять же де?

18 Н е се ли намериха други да се върнат и въздадат слава на Бога освен този другоплеменник?

Чому не вернулись вони хвалу Богові віддати, крім цього чужинця?

19 И му каза: Стани и си иди; твоята вяра те изцели. За идването на Божието царство

І сказав Він йому: Підведися й іди: твоя віра спасла тебе!

20 А Исус, когато бе запитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, им отговори: Божието царство не идва така, че да се забелязва;

А як фарисеї спитали Його, коли Царство Божеє прийде, то Він їм відповів і сказав: Царство Боже не прийде помітно,

21 н ито ще кажат: Ето, тук е!, или: Там е! Защото, ето, Божието царство е сред вас.

і не скажуть: Ось тут, або: Там. Бо Божеє Царство всередині вас!

22 И каза на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

І сказав Він до учнів: Прийдуть дні, коли побажаєте бачити один з днів Сина Людського, та не побачите...

23 И като ви кажат: Ето, тук е!, да не отидете, нито да тичате след тях.

І скажуть до вас: Ось тут, чи: Ось там, не йдіть, і за ним не біжіть!

24 З ащото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден.

Бо як блискавка, блиснувши, світить із одного краю під небом до другого краю під небом, так буде Свого дня й Син Людський.

25 Н о най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

А перше належить багато страждати Йому, і відцурається рід цей від Нього...

26 И както стана в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

І, як було за днів Ноєвих, то буде так само й за днів Сина Людського:

27 я деха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопът, и ги погуби всички.

їли, пили, женилися, заміж виходили, аж до того дня, коли Ной увійшов до ковчегу; прийшов же потоп, і всіх вигубив.

28 Т ака стана и в дните на Лот; ядеха, пиеха, купуваха, продаваха, садеха и градеха,

Так само, як було за днів Лотових: їли, пили, купували, продавали, садили, будували;

29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето валя огън и сяра и ги погубиха всички.

того ж дня, як Лот вийшов із Содому, огонь із сіркою з неба линув, і всіх погубив.

30 П одобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

Так буде й того дня, як Син Людський з'явиться!

31 В онзи ден, който е на покрива на къщата, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нивата, да не се връща назад.

Хто буде того дня на домі, а речі його будуть у домі, нехай їх забрати не злазить. Хто ж на полі, так само нехай назад не вертається,

32 П омнете Лотовата жена.

пам'ятайте про Лотову дружину!

33 К ойто иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го запази.

Хто дбатиме зберегти свою душу, той погубить її, а коли хто погубить, той оживить її.

34 К азвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен.

Кажу вам: удвох будуть ночі тієї на одному ліжкові: один візьметься, а другий полишиться.

35 Д ве жени ще мелят заедно; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена.

Дві молотимуть разом, одна візьметься, а друга полишиться.

36 Д вама ще бъдат на нива; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен.

Двоє будуть на полі, один візьметься, а другий полишиться!

37 В отговор Го попитаха: Къде, Господи? А Той им каза: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.

І казали вони Йому в відповідь: Де, Господи? А Він відказав їм: Де труп, там зберуться й орли...