1 С лед смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни,

І сталося по Сауловій смерті, коли Давид вернувся, розбивши Амалика, то він сидів у Ціклаґу два дні.

2 н а третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.

І сталося третього дня, аж ось прийшов чоловік із табору від Саула, а одежа його роздерта, і порох на його голові. І сталося, як прийшов він до Давида, то впав на землю й поклонився.

3 Д авид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израелевия стан се отървах.

І сказав йому Давид: Звідки це ти приходиш? А той відказав: Я втік з Ізраїлевого табору.

4 Д авид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.

І сказав до нього Давид: Що це сталося, розкажи но мені! А той відказав: Народ утік із бою, а також багато з народу попадало й повмирало, і теж Саул та син його Йонатан померли.

5 Т огава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?

А Давид сказав юнакові, що розповідав йому: Як ти пізнав, що помер Саул та син його Йонатан?

6 М омъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха.

І сказав той юнак, що розповідав йому: Припадком натрапив я на горі Ґілбоа, аж ось Саул, настромлений на списа свого, а колесниці та їздці доганяють його.

7 И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.

І він обернувся до мене, і побачив мене, та й покликав мене. А я відповів: Ось я!

8 А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.

І сказав він до мене: Хто ти? А я відказав йому: Я амаликитянин.

9 Т огава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.

І сказав він до мене: Стань надо мною, та й убий мене, бо схопив мене корч, а вся душа ще в мені!...

10 И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.

І став я при ньому, та й убив його, бо я знав, що він не буде живий по упадку своїм. І взяв я вінця, що на голові його, та наплечника, що на плечі його, і приніс сюди до пана свого.

11 Т огава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него.

І схопився Давид за одежі свої, та й роздер їх, і теж усі люди, що були з ним.

12 Ж алиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за Господния народ и за Израелевия дом затова, че бяха паднали от меч.

І голосили вони й плакали, та постили аж до вечора за Саулом та за сином його Йонатаном, і за народом Господнім та за Ізраїлевим домом, що попадали від меча.

13 А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

І сказав Давид юнакові, що розповідав йому: Звідки ти? А той відказав: Я син одного приходька, амаликитянина.

14 Т огава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш Господния помазаник?

І сказав йому Давид: Як ти не побоявся простягти руку свою, щоб убити Господнього помазанця?

15 И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря.

І покликав Давид одного з слуг своїх і сказав: Підійди, убий його! І той ударив його, і він помер.

16 Д авид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих Господния помазаник. Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан

І сказав до нього Давид: Кров твоя на голові твоїй, бо уста твої посвідчили проти тебе, говорячи: Я вбив Господнього помазанця.

17 С лед това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите

І Давид заголосив за Саулом та за його сином Йонатаном такою жалобною піснею,

18 ( и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния):

та й сказав навчити Юдиних синів пісні про лука. Ось вона написана в книзі Праведного:

19 С лавата ти, о, Израелю, е пронизана на опасните места на полето ти! Как паднаха силните.

О пишното Ізраїлева, побита із лука на згір'ях своїх, ой попадали лицарі!

20 Н е възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

Не розказуйте в Ґаті про це, не сповіщайте на вулицях Ашкалону, щоб не тішилися филистимлянські дочки, щоб не раділи дочки необрізаних!

21 Х ълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро.

Ґілбоавські гори, щоб на вас не було ні роси, ні дощу, ані поля для жертви принесення! Бо сплямлений там щит хоробрих, щит Саулів, як ніби оливою він не помазаний!

22 О т кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен.

Від крови забитих, від лою хоробрих не відривався був лук Йонатанів, і не вертався меч Саулів напорожньо!

23 С аул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете.

Саул та Йонатан, ці улюблені й милі за свойого життя, і в смерті своїй нерозлучні, прудкіші були від орлів та сильніші від левів!

24 И зраелеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви.

Дочки Ізраїлеві, за Саулом заплачте, що вас зодягав у багряницю з прикрасами, що оздоблював золотом вашу одежу!

25 К ак паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.

Ой, попадали лицарі посеред бою!... Йонатан на пагірках твоїх ось забитий!

26 П рескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.

Скорблю по тобі, Йонатане, мій брате! Ти для мене був вельми улюблений, кохання твоє розкішніше для мене було від кохання жіночого!

27 К ак паднаха силните и погинаха бойните оръжия!

Ой, попадали лицарі, і загинула зброя військова!...