1 С лед смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни,

Aconteció después de la muerte de Saúl, que vuelto David de la derrota de los amalecitas, estuvo dos días en Siclag.

2 н а третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.

Al tercer día, sucedió que vino uno del campamento de Saúl, rotos sus vestidos, y tierra sobre su cabeza; y llegando a David, se postró en tierra e hizo reverencia.

3 Д авид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израелевия стан се отървах.

Y le preguntó David: ¿De dónde vienes? Y él respondió: Me he escapado del campamento de Israel.

4 Д авид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.

David le dijo: ¿Qué ha acontecido? Te ruego que me lo digas. Y él respondió: El pueblo huyó de la batalla, y también muchos del pueblo cayeron y son muertos; también Saúl y Jonatán su hijo murieron.

5 Т огава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?

Dijo David a aquel joven que le daba las nuevas: ¿Cómo sabes que han muerto Saúl y Jonatán su hijo?

6 М омъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха.

El joven que le daba las nuevas respondió: Casualmente vine al monte de Gilboa, y hallé a Saúl que se apoyaba sobre su lanza, y venían tras él carros y gente de a caballo.

7 И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.

Y mirando él hacia atrás, me vio y me llamó; y yo dije: Heme aquí.

8 А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.

Y me preguntó: ¿Quién eres tú? Y yo le respondí: Soy amalecita.

9 Т огава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.

El me volvió a decir: Te ruego que te pongas sobre mí y me mates, porque se ha apoderado de mí la angustia; pues mi vida está aún toda en mí.

10 И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.

Yo entonces me puse sobre él y le maté, porque sabía que no podía vivir después de su caída; y tomé la corona que tenía en su cabeza, y la argolla que traía en su brazo, y las he traído acá a mi señor.

11 Т огава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него.

Entonces David, asiendo de sus vestidos, los rasgó; y lo mismo hicieron los hombres que estaban con él.

12 Ж алиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за Господния народ и за Израелевия дом затова, че бяха паднали от меч.

Y lloraron y lamentaron y ayunaron hasta la noche, por Saúl y por Jonatán su hijo, por el pueblo de Jehová y por la casa de Israel, porque habían caído a filo de espada.

13 А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

Y David dijo a aquel joven que le había traído las nuevas: ¿De dónde eres tú? Y él respondió: Yo soy hijo de un extranjero, amalecita.

14 Т огава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш Господния помазаник?

Y le dijo David: ¿Cómo no tuviste temor de extender tu mano para matar al ungido de Jehová?

15 И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря.

Entonces llamó David a uno de sus hombres, y le dijo: Ve y mátalo. Y él lo hirió, y murió.

16 Д авид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих Господния помазаник. Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан

Y David le dijo: Tu sangre sea sobre tu cabeza, pues tu misma boca atestiguó contra ti, diciendo: Yo maté al ungido de Jehová. David endecha a Saúl y a Jonatán

17 С лед това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите

Y endechó David a Saúl y a Jonatán su hijo con esta endecha,

18 ( и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния):

y dijo que debía enseñarse a los hijos de Judá. He aquí que está escrito en el libro de Jaser.

19 С лавата ти, о, Израелю, е пронизана на опасните места на полето ти! Как паднаха силните.

Ha perecido la gloria de Israel sobre tus alturas!!! Cómo han caído los valientes!

20 Н е възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

No lo anunciéis en Gat, Ni deis las nuevas en las plazas de Ascalón; Para que no se alegren las hijas de los filisteos, Para que no salten de gozo las hijas de los incircuncisos.

21 Х ълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро.

Montes de Gilboa, Ni rocío ni lluvia caiga sobre vosotros, ni seáis tierras de ofrendas; Porque allí fue desechado el escudo de los valientes, El escudo de Saúl, como si no hubiera sido ungido con aceite.

22 О т кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен.

Sin sangre de los muertos, sin grosura de los valientes, El arco de Jonatán no volvía atrás, Ni la espada de Saúl volvió vacía.

23 С аул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете.

Saúl y Jonatán, amados y queridos; Inseparables en su vida, tampoco en su muerte fueron separados; Más ligeros eran que águilas, Más fuertes que leones.

24 И зраелеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви.

Hijas de Israel, llorad por Saúl, Quien os vestía de escarlata con deleites, Quien adornaba vuestras ropas con ornamentos de oro.

25 К ак паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.

Cómo han caído los valientes en medio de la batalla!!! Jonatán, muerto en tus alturas!

26 П рескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.

Angustia tengo por ti, hermano mío Jonatán, Que me fuiste muy dulce. Más maravilloso me fue tu amor Que el amor de las mujeres.

27 К ак паднаха силните и погинаха бойните оръжия!

Cómo han caído los valientes, Han perecido las armas de guerra!