1 И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше:

Respondiendo Jesús, les volvió a hablar en parábolas, diciendo:

2 Н ебесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

El reino de los cielos es semejante a un rey que hizo fiesta de bodas a su hijo;

3 Т ой разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

y envió a sus siervos a llamar a los convidados a las bodas; mas éstos no quisieron venir.

4 П ак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба.

Volvió a enviar otros siervos, diciendo: Decid a los convidados: He aquí, he preparado mi comida; mis toros y animales engordados han sido muertos, y todo está dispuesto; venid a las bodas.

5 Н о те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;

Mas ellos, sin hacer caso, se fueron, uno a su labranza, y otro a sus negocios;

6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

y otros, tomando a los siervos, los afrentaron y los mataron.

7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.

Al oírlo el rey, se enojó; y enviando sus ejércitos, destruyó a aquellos homicidas, y quemó su ciudad.

8 Т огава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.

Entonces dijo a sus siervos: Las bodas a la verdad están preparadas; mas los que fueron convidados no eran dignos.

9 З атова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.

Id, pues, a las salidas de los caminos, y llamad a las bodas a cuantos halléis.

10 И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха - зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

Y saliendo los siervos por los caminos, juntaron a todos los que hallaron, juntamente malos y buenos; y las bodas fueron llenas de convidados.

11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.

Y entró el rey para ver a los convidados, y vio allí a un hombre que no estaba vestido de boda.

12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

Y le dijo: Amigo, ¿cómo entraste aquí, sin estar vestido de boda? Mas él enmudeció.

13 Т огава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Entonces el rey dijo a los que servían: Atadle de pies y manos, y echadle en las tinieblas de afuera; allí será el lloro y el crujir de dientes.

14 З ащото мнозина са поканени, а малцина са избрани. За плащането на данъка

Porque muchos son llamados, y pocos escogidos. La cuestión del tributo (Mr. 12. 13-17; Lc. 20. 20-26)

15 Т огава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него.

Entonces se fueron los fariseos y consultaron cómo sorprenderle en alguna palabra.

16 И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

Y le enviaron los discípulos de ellos con los herodianos, diciendo: Maestro, sabemos que eres amante de la verdad, y que enseñas con verdad el camino de Dios, y que no te cuidas de nadie, porque no miras la apariencia de los hombres.

17 З атова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?

Dinos, pues, qué te parece: ¿Es lícito dar tributo a César, o no?

18 А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери?

Pero Jesús, conociendo la malicia de ellos, les dijo: ¿Por qué me tentáis, hipócritas?

19 П окажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

Mostradme la moneda del tributo. Y ellos le presentaron un denario.

20 Т ой ги попита: Чий е този образ и надпис?

Entonces les dijo: ¿De quién es esta imagen, y la inscripción?

21 К азаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.

Le dijeron: De César. Y les dijo: Dad, pues, a César lo que es de César, y a Dios lo que es de Dios.

22 И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха. За възкресението на мъртвите

Oyendo esto, se maravillaron, y dejándole, se fueron. La pregunta sobre la resurrección (Mr. 12. 18-27; Lc. 20. 27-40)

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха:

Aquel día vinieron a él los saduceos, que dicen que no hay resurrección, y le preguntaron,

24 У чителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.

diciendo: Maestro, Moisés dijo: Si alguno muriere sin hijos, su hermano se casará con su mujer, y levantará descendencia a su hermano.

25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;

Hubo, pues, entre nosotros siete hermanos; el primero se casó, y murió; y no teniendo descendencia, dejó su mujer a su hermano.

26 с ъщо и вторият, и третият до седмия.

De la misma manera también el segundo, y el tercero, hasta el séptimo.

27 А след всички тях умря и жената.

Y después de todos murió también la mujer.

28 И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?

En la resurrección, pues, ¿de cuál de los siete será ella mujer, ya que todos la tuvieron?

29 А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не знаете Писанията, нито Божията сила.

Entonces respondiendo Jesús, les dijo: Erráis, ignorando las Escrituras y el poder de Dios.

30 З ащото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето.

Porque en la resurrección ni se casarán ni se darán en casamiento, sino serán como los ángeles de Dios en el cielo.

31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:

Pero respecto a la resurrección de los muertos, ¿no habéis leído lo que os fue dicho por Dios, cuando dijo:

32 " Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

Yo soy el Dios de Abraham, el Dios de Isaac y el Dios de Jacob? Dios no es Dios de muertos, sino de vivos.

33 И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му. Най-голямата заповед

Oyendo esto la gente, se admiraba de su doctrina. El gran mandamiento (Mr. 12. 28-34)

34 А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно.

Entonces los fariseos, oyendo que había hecho callar a los saduceos, se juntaron a una.

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса:

Y uno de ellos, intérprete de la ley, preguntó por tentarle, diciendo:

36 У чителю, коя е най-голямата заповед в закона?

Maestro, ¿cuál es el gran mandamiento en la ley?

37 А Той му каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум."

Jesús le dijo: Amarás al Señor tu Dios con todo tu corazón, y con toda tu alma, y con toda tu mente.

38 Т ова е най-голямата и първа заповед.

Este es el primero y grande mandamiento.

39 А втора, подобна на нея, е тази: "Да възлюбиш ближния си, както себе си."

Y el segundo es semejante: Amarás a tu prójimo como a ti mismo.

40 Н а тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. Исус Христос и Давид

De estos dos mandamientos depende toda la ley y los profetas. ¿De quién es hijo el Cristo? (Mr. 12. 35-37; Lc. 20. 41-44)

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита:

Y estando juntos los fariseos, Jesús les preguntó,

42 К акво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.

diciendo: ¿Qué pensáis del Cristo? ¿De quién es hijo? Le dijeron: De David.

43 К аза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:

El les dijo: ¿Pues cómo David en el Espíritu le llama Señor, diciendo:

44 " Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти"?

Dijo el Señor a mi Señor: Siéntate a mi derecha, Hasta que ponga a tus enemigos por estrado de tus pies? m

45 И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?

Pues si David le llama Señor, ¿cómo es su hijo?

46 И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.

Y nadie le podía responder palabra; ni osó alguno desde aquel día preguntarle más.