1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

Está mi alma hastiada de mi vida; Daré libre curso a mi queja, Hablaré con amargura de mi alma.

2 Щ е кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.

Diré a Dios: No me condenes; Hazme entender por qué contiendes conmigo.

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?

¿Te parece bien que oprimas, Que deseches la obra de tus manos, Y que favorezcas los designios de los impíos?

4 Т елесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?

¿Tienes tú acaso ojos de carne? ¿Ves tú como ve el hombre?

5 Т воите дни като дните на човека ли са или годините Ти - като човешки дни,

¿Son tus días como los días del hombre, O tus años como los tiempos humanos,

6 ч е претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,

Para que inquieras mi iniquidad, Y busques mi pecado,

7 п ри все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

Aunque tú sabes que no soy impío, Y que no hay quien de tu mano me libre?

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?

Tus manos me hicieron y me formaron; ¿Y luego te vuelves y me deshaces?

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

Acuérdate que como a barro me diste forma; ¿Y en polvo me has de volver?

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

¿No me vaciaste como leche, Y como queso me cuajaste?

11 С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

Me vestiste de piel y carne, Y me tejiste con huesos y nervios.

12 ж ивот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.

Vida y misericordia me concediste, Y tu cuidado guardó mi espíritu.

13 Н о при все това - това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;

Estas cosas tienes guardadas en tu corazón; Yo sé que están cerca de ti.

14 а ко съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.

Si pequé, tú me has observado, Y no me tendrás por limpio de mi iniquidad.

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,

Si fuere malo,!! ay de mí! Y si fuere justo, no levantaré mi cabeza, Estando hastiado de deshonra, y de verme afligido.

16 з ащото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.

Si mi cabeza se alzare, cual león tú me cazas; Y vuelves a hacer en mí maravillas.

17 О тново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.

Renuevas contra mí tus pruebas, Y aumentas conmigo tu furor como tropas de relevo.

18 И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;

¿Por qué me sacaste de la matriz? Hubiera yo expirado, y ningún ojo me habría visto.

19 б их бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.

Fuera como si nunca hubiera existido, Llevado del vientre a la sepultura.

20 Д ните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.

¿No son pocos mis días? Cesa, pues, y déjame, para que me consuele un poco,

21 П реди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка -

Antes que vaya para no volver, A la tierra de tinieblas y de sombra de muerte;

22 з емя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.

Tierra de oscuridad, lóbrega, Como sombra de muerte y sin orden, Y cuya luz es como densas tinieblas.