1 Т огава наамецът Софар отговори:

Respondió Zofar naamatita, y dijo:

2 Н е трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

¿Las muchas palabras no han de tener respuesta? ¿Y el hombre que habla mucho será justificado?

3 Т воите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой ли да не засрами?

¿Harán tus falacias callar a los hombres? ¿Harás escarnio y no habrá quien te averg: uence?

4 З ащото ти казваш: Това, което говоря, е право и аз съм чист пред Твоите очи.

Tú dices: Mi doctrina es pura, Y yo soy limpio delante de tus ojos.

5 Н о дано проговореше Бог и да отвореше устните Си против теб,

Mas!! oh, quién diera que Dios hablara, Y abriera sus labios contigo,

6 и да ти явеше тайните на мъдростта, че тя е двояка в проницателността си. И така, знай, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

Y te declarara los secretos de la sabiduría, Que son de doble valor que las riquezas! Conocerías entonces que Dios te ha castigado menos de lo que tu iniquidad merece.

7 М ожеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

¿Descubrirás tú los secretos de Dios? ¿Llegarás tú a la perfección del Todopoderoso?

8 Т ези тайни са високи до небето; какво можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; какво можеш да узнаеш?

Es más alta que los cielos; ¿qué harás? Es más profunda que el Seol; ¿cómo la conocerás?

9 М ярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето.

Su dimensión es más extensa que la tierra, Y más ancha que el mar.

10 А ко мине Той и улови и събере съд, то кой може да Му забрани?

Si él pasa, y aprisiona, y llama a juicio, ¿Quién podrá contrarrestarle?

11 З ащото Той знае суетните хора, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.

Porque él conoce a los hombres vanos; Ve asimismo la iniquidad, ¿y no hará caso?

12 Н о суетният човек е лишен от разум; дори човек се ражда като диво оселче.

El hombre vano se hará entendido, Cuando un pollino de asno montés nazca hombre.

13 А ко ти оправиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,

Si tú dispusieres tu corazón, Y extendieres a él tus manos;

14 а ко има беззаконие в ръцете ти, отстрани го и не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

Si alguna iniquidad hubiere en tu mano, y la echares de ti, Y no consintieres que more en tu casa la injusticia,

15 С амо тогава ще издигнеш лицето си без петно. Да! Утвърден ще бъдеш и няма да се боиш;

Entonces levantarás tu rostro limpio de mancha, Y serás fuerte, y nada temerás;

16 з ащото ще забравиш скръбта си; ще си я спомняш като води, които са оттекли.

Y olvidarás tu miseria, O te acordarás de ella como de aguas que pasaron.

17 Т воето пребивание ще бъде по-светло от пладне; и тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.

La vida te será más clara que el mediodía; Aunque oscureciere, será como la mañana.

18 Щ е бъдеш в увереност, защото има надежда. Да! Ще се озърнеш наоколо и ще си легнеш безопасно.

Tendrás confianza, porque hay esperanza; Mirarás alrededor, y dormirás seguro.

19 Щ е легнеш и няма да има кой да те плаши; дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

Te acostarás, y no habrá quien te espante; Y muchos suplicarán tu favor.

20 А очите на нечестивите ще изтекат; прибежище няма да има за тях; и надеждата им ще бъде, че ще издъхнат.

Pero los ojos de los malos se consumirán, Y no tendrán refugio; Y su esperanza será dar su último suspiro.