1 ( По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

Junto a los ríos de Babilonia, Allí nos sentábamos, y aun llorábamos, Acordándonos de Sion.

2 н а върбите сред него окачихме арфите си.

Sobre los sauces en medio de ella Colgamos nuestras arpas.

3 З ащото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.

Y los que nos habían llevado cautivos nos pedían que cantásemos, Y los que nos habían desolado nos pedían alegría, diciendo: Cantadnos algunos de los cánticos de Sion.

4 К ак да пеем песента Господня в чужда земя?

¿Cómo cantaremos cántico de Jehová En tierra de extraños?

5 А ко те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!

Si me olvidare de ti, oh Jerusalén, Pierda mi diestra su destreza.

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.

Mi lengua se pegue a mi paladar, Si de ti no me acordare; Si no enalteciere a Jerusalén Como preferente asunto de mi alegría.

7 П омни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!

Oh Jehová, recuerda contra los hijos de Edom el día de Jerusalén, Cuando decían: Arrasadla, arrasadla Hasta los cimientos.

8 Д ъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!

Hija de Babilonia la desolada, Bienaventurado el que te diere el pago De lo que tú nos hiciste.

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!

Dichoso el que tomare y estrellare tus niños Contra la peña.