1 ( По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

Pe malurile rîurilor Babilonului, şedeam jos şi plîngeam, cînd ne aduceam aminte de Sion.

2 н а върбите сред него окачихме арфите си.

În sălciile din ţinutul acela ne atîrnaserăm arfele.

3 З ащото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.

Căci acolo, biruitorii noştri ne cereau cîntări, şi asupritorii noştri ne cereau bucurie, zicînd:,, Cîntaţi-ne cîteva din cîntările Sionului!`` -

4 К ак да пеем песента Господня в чужда земя?

Cum să cîntăm noi cîntările Domnului pe un pămînt străin?

5 А ко те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!

Dacă te voi uita, Ierusalime, să-şi uite dreapta mea destoinicia ei!

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.

Să mi se lipească limba de cerul gurii, dacă nu-mi voi aduce aminte de tine, dacă nu voi face din Ierusalim culmea bucuriei mele!

7 П омни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!

Adu-Ţi aminte, Doamne, de copiii Edomului, cari, în ziua nenorocirii Ierusalimului, ziceau:,, Radeţi -l, radeţi -l din temelii!``

8 Д ъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!

Ah! fiica Babilonului, sortită pustiirii, ferice de cine-ţi va întoarce la fel răul pe care ni l-ai făcut!

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!

Ferice de cine va apuca pe pruncii tăi, şi -i va zdrobi de stîncă!