1 А з съм роза Саронова и крем в долината.

Eu sînt un trandafir din Saron, un crin din văi. -

2 К акто е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите.

Ca un crin în mijlocul spinilor, aşa este iubita mea între fete. -

3 К акто ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми.

Ca un măr între copacii pădurii, aşa este prea iubitul meu între tineri. Cu aşa drag stau la umbra lui, şi rodul lui este dulce pentru cerul gurii mele.

4 Д оведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов.

El m'a dus în casa de ospăţ, şi dragostea era steagul fluturat peste mine.

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.

Întăriţi-mă cu turte de struguri, învioraţi-mă cu mere, căci sînt bolnavă de dragostea lui.

6 Л явата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща.

Să-şi pună mîna stîngă supt capul meu, şi să mă îmbrăţişeze cu dreapta lui! -

7 З аклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Втора песен (2: 8-3: 5) Красотата на любовта

Vă jur, fiice ale Ierusalimului, pe căprioarele şi cerboaicele de pe cîmp: nu stîrniţi, nu treziţi dragostea, pînă nu vine ea! -

8 Г ласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете.

Aud glasul prea iubitului meu! Iată -l că vine, sărind peste munţi, săltînd pe dealuri.

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

Prea iubitul meu seamănă cu o căprioară, sau cu puiul de cerboaică. Iată -l că este după zidul nostru, se uită pe fereastră, priveşte printre zăbrele.

10 В ъзлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;

Prea iubitul meu vorbeşte şi-mi zice: Scoală-te, iubito, şi vino, frumoaso!

11 з ащото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде;

Căci iată că a trecut iarna; a încetat ploaia, şi s'a dus.

12 ц ветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;

Se arată florile pe cîmp, a venit vremea cîntării, şi se aude glasul turturicii în cîmpiile noastre.

13 п о смокинята зреят първите ѝ смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

Se pîrguiesc roadele în smochin, şi viile înflorite îşi răspîndesc mirosul. Scoală-te, iubito, şi vino, frumoaso.

14 О , гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.

Porumbiţă din crăpăturile stîncii, ascunsă în scobiturile prăpăstiilor, arată-mi faţa ta, şi fă-mă să-ţi aud glasul! Căci glasul tău este dulce, şi faţa ta plăcută.

15 Х ванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят.

Prindeţi-ne vulpile, vulpile cele mici, cari strică viile; căci viile noastre sînt în floare.

16 В ъзлюбеният ми е мой - и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете.

Prea iubitul meu este al meu, şi eu sînt a lui; el îşi paşte turma între crini.

17 Д окато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини.

Pînă la răcoarea zilei, şi pînă la lungirea umbrelor, întoarce-te!... Iubitule, sai ca o căprioară sau ca puiul de cerb, peste munţii ce ne despart.