1 З а предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство, и благоволение е по-добро от сребро и злато.

Un nume bun este mai de dorit decît o bogăţie mare, şi a fi iubit preţuieşte mai mult decît argintul şi aurul. -

2 Б огат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

Bogatul şi săracul se întîlnesc: Domnul i -a făcut şi pe unul şi pe altul. -

3 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред - и страдат.

Omul chibzuit vede nenorocirea şi se ascunde, dar cei proşti merg înainte şi sînt pedepsiţi. -

4 Н аградата за смирението и за страха от Господа е богатство, слава и живот.

Răsplata smereniei, a fricii de Domnul, este bogăţia, slava şi viaţa. -

5 Т ръни и примки има по пътя на опакия; който пази душата си, се отдалечава от тях.

Spini şi curse sînt pe calea omului stricat: cel ce-şi păzeşte sufletul se depărtează de ele. -

6 В ъзпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.

Învaţă pe copil calea pe care trebuie s'o urmeze, şi cînd va îmbătrîni, nu se va abate dela ea. -

7 Б огатият властва над сиромасите и който взема назаем, е слуга на заемодавеца.

Bogatul stăpîneşte peste cei săraci, şi cel ce ia cu împrumut, este robul celui ce -i dă cu împrumut. -

8 К ойто сее беззаконие, ще пожъне бедствие и жезълът на буйството му ще изчезне.

Cine samănă nelegiuire, nelegiuire va secera, şi nuiaua nelegiuirii lui este gata. -

9 К ойто има щедро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха.

Omul milostiv va fi binecuvîntat, pentrucă dă săracului din pînea lui.

10 И зпъди присмивателя и караницата ще се прекрати, и свадата и позорът ще престанат.

Izgoneşte pe batjocoritor, şi cearta se va sfîrşi, neînţelegerile şi ocările vor înceta. -

11 К ойто обича чистота в сърцето и има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

Cine iubeşte curăţia inimii, şi are bunăvoinţa pe buze, este prieten cu împăratul. -

12 О чите на Господа пазят онзи, който има знание, и Той осуетява думите на коварния.

Ochii Domnului păzesc pe cel ce are ştiinţă, dar înfruntă cuvintele celui stricat.

13 Л енивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит сред улиците!

Leneşul zice:,, Afară este un leu, care m'ar putea ucide pe uliţă!`` -

14 У стата на чужди жени са дълбока яма и онзи, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

Gura curvelor este o groapă adîncă; pe cine vrea să -l pedepsească Domnul, acela cade în ea. -

15 Б езумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

Nebunia este lipită de inima copilului, dar nuiaua certării o va deslipi de el. -

16 К ойто угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия. Сборник с притчи на други мъдреци (22: 17-24: 34) "Чуй думите на мъдрите"

Cine asupreşte pe sărac ca să-şi mărească avuţia, va trebui să dea şi el altuia mai bogat şi va duce lipsă. -

17 П риклони ухото си и чуй думите на мъдрите, и взимай присърце моето знание.

Pleacă-ţi urechea, şi ascultă cuvintele înţelepţilor, şi ia învăţătura mea în inimă.

18 З ащото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си и ако бъдат винаги готови върху устните ти.

Căci este bine să le păstrezi înlăuntrul tău, şi să-ţi fie toate de odată pe buze. -

19 З а да бъде упованието ти в Господа, аз те научих на тях днес - да!, - тебе.

Pentru ca să-ţi pui încrederea în Domnul, vreau să te învăţ eu astăzi, da, pe tine.

20 Н е ти ли писах хубави неща, като те съветвах и поучавах,

N'am aşternut eu oare în scris pentru tine sfaturi şi cugetări,

21 з а да те направя да познаеш верността на думите на истината, за да отговаряш с думи на истината на онези, които те пращат?

ca să te învăţ lucruri temeinice, cuvinte adevărate, ca să răspunzi cu vorbe adevărate celui ce te trimete? -

22 Н е оголвай сиромаха, защото той е беден, нито притеснявай в портата угнетения,

Nu despuia pe sărac, pentrucă este sărac, şi nu asupri pe nenorocitul care stă la poartă!

23 з ащото Господ ще защити делото им и ще оголи живота на онези, които са ги оголили.

Căci Domnul le va apăra pricina lor, şi va despuia viaţa celor ce -i despoaie. -

24 Н е завързвай приятелство с припрян човек и не ходи с гневлив човек,

Nu te împrieteni cu omul mînios, şi nu te însoţi cu omul iute la mînie,

25 д а не би да научиш пътищата му и да приготвиш примка за душата си.

ca nu cumva să te deprinzi cu cărările lui, şi să-ţi ajungă o cursă pentru suflet. -

26 Н е бъди от тези, които дават ръка, от тези, които стават поръчители за дългове;

Nu fi printre cei ce pun chezăşii, printre cei ce dau zălog pentru datorii.

27 а ко нямаш с какво да платиш, защо да вземат постелката ти изпод тебе?

Căci dacă n'ai cu ce să plăteşti, pentruce ai voi să ţi se ia patul de supt tine?

28 Н е премествай старите межди, които са положили бащите ти.

Nu muta hotarul cel vechi, pe care l-au aşezat părinţii tăi. -

29 В идял ли си човек, трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

Dacă vezi un om iscusit în lucrul lui, acela poate sta lîngă împăraţi, nu lîngă oamenii de rînd.