1 ( По слав. 129.) Песен на възкачванията. От дълбочините викам към Тебе, Господи.

(O cîntare a treptelor.) Din fundul adîncului, Te chem, Doamne!

2 Г осподи, послушай гласа ми; нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбата ми.

Doamne, ascultă-mi glasul! Să ia aminte urechile Tale la glasul cererilor mele!

3 А ко би забелязвал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои?

Dacă ai păstra, Doamne, aducerea aminte a nelegiuirilor, cine ar putea sta în picioare, Doamne?

4 П ри Теб обаче има прощение, за да се боят от Тебе.

Dar la Tine este iertare, ca să fii temut.

5 Ч акам Господа, душата ми чака и на словото Му уповавам.

Eu nădăjduiesc în Domnul, sufletul meu nădăjduieşte, şi aştept făgăduinţa Lui.

6 Д ушата ми очаква Господа повече от онези, които очакват зората. Да! Повече от очакващите зората.

Sufletul meu aşteaptă pe Domnul, mai mult decît aşteaptă străjerii dimineaţa, da, mai mult decît aşteaptă străjerii dimineaţa.

7 Н ека Израел се надява на Господа; защото у Господа е милостта и у Него е пълното изкупление;

Israele, pune-ţi nădejdea în Domnul, căci la Domnul este îndurarea, şi la El este belşug de răscumpărare!

8 и Той ще изкупи Израел от всичките му беззакония.

El va răscumpăra pe Israel din toate nelegiuirile lui.