1 ( По слав. 129.) Песен на възкачванията. От дълбочините викам към Тебе, Господи.

Out of the depths have I cried to You, O Lord.

2 Г осподи, послушай гласа ми; нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбата ми.

Lord, hear my voice; let Your ears be attentive to the voice of my supplications.

3 А ко би забелязвал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои?

If You, Lord, should keep account of and treat sins, O Lord, who could stand?

4 П ри Теб обаче има прощение, за да се боят от Тебе.

But there is forgiveness with You, that You may be reverently feared and worshiped.

5 Ч акам Господа, душата ми чака и на словото Му уповавам.

I wait for the Lord, I expectantly wait, and in His word do I hope.

6 Д ушата ми очаква Господа повече от онези, които очакват зората. Да! Повече от очакващите зората.

I am looking and waiting for the Lord more than watchmen for the morning, I say, more than watchmen for the morning.

7 Н ека Израел се надява на Господа; защото у Господа е милостта и у Него е пълното изкупление;

O Israel, hope in the Lord! For with the Lord there is mercy and loving-kindness, and with Him is plenteous redemption.

8 и Той ще изкупи Израел от всичките му беззакония.

And He will redeem Israel from all their iniquities.