1 Т огава Господ каза на Моисей:

And the Lord said to Moses,

2 З аповядай на израелтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето.

Tell the Israelites to turn back and encamp before Pi-hahiroth, between Migdol and the Sea, before Baal-zephon. You shall encamp opposite it by the sea.

3 З ащото фараонът ще каже за израелтяните: Те са се изгубили в земята; пустинята ги е затворила.

For Pharaoh will say of the Israelites, They are entangled in the land; the wilderness has shut them in.

4 И Аз ще закоравя сърцето на фараона и той ще започне да ги преследва; но Аз ще се прославя над фараона и над цялата му войска и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И израелтяните направиха така.

I will harden (make stubborn, strong) Pharaoh’s heart, that he will pursue them, and I will gain honor and glory over Pharaoh and all his host, and the Egyptians shall know that I am the Lord. And they did so.

5 А когато египетският цар получи известие, че народът е побегнал, сърцето на фараона и служителите му се обърна против този народ и казаха: Какво е това, което направихме, че пуснахме Израел да не ни работи вече?

It was told the king of Egypt that the people had fled; and the heart of Pharaoh and of his servants was changed toward the people, and they said, What is this we have done? We have let Israel go from serving us!

6 З атова фараонът впрегна колесницата си и събра войската си при себе си;

And he made ready his chariots and took his army,

7 в зе и шестстотин бойни колесници, както и всички египетски колесници, с началници над всичките.

And took 600 chosen chariots and all the other chariots of Egypt, with officers over all of them.

8 И Господ закорави сърцето на египетския цар фараон, така че той преследваше израелтяните (защото израелтяните бяха излезли с дръзновение оттам ),

The Lord made hard and strong the heart of Pharaoh king of Egypt, and he pursued the Israelites, for left proudly and defiantly.

9 и египтяните се спуснаха след тях - всички коне и колесници на фараона, конниците му и войската му, и ги настигнаха, разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.

The Egyptians pursued them, all the horses and chariots of Pharaoh and his horsemen and his army, and overtook them encamped at the Sea by Pi-hahiroth, in front of Baal-zephon.

10 А когато фараонът се приближи, израелтяните видяха, че египтяните идваха след тях; и израелтяните се уплашиха много и извикаха към Господа.

When Pharaoh drew near, the Israelites looked up, and behold, the Egyptians were marching after them; and the Israelites were exceedingly frightened and cried out to the Lord.

11 Т е казаха на Моисей: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, че ни изведе от Египет?

And they said to Moses, Is it because there are no graves in Egypt that you have taken us away to die in the wilderness? Why have you treated us this way and brought us out of Egypt?

12 Н е ти ли казвахме същото в Египет: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.

Did we not tell you in Egypt, Let us alone; let us serve the Egyptians? For it would have been better for us to serve the Egyptians than to die in the wilderness.

13 А Моисей отвърна на народа: Не се бойте; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото египтяните, които видяхте днес, ще изчезнат от погледа ви до века.

Moses told the people, Fear not; stand still (firm, confident, undismayed) and see the salvation of the Lord which He will work for you today. For the Egyptians you have seen today you shall never see again.

14 Г оспод ще воюва за вас, а вие бъдете спокойни.

The Lord will fight for you, and you shall hold your peace and remain at rest.

15 Т огава Господ каза на Моисей: Защо викаш към Мене? Кажи на израелтяните да вървят напред.

The Lord said to Moses, Why do you cry to Me? Tell the people of Israel to go forward!

16 А ти вдигни жезъла си и простри ръката си над морето, и го раздели, и израелтяните ще преминат през морето по сухо.

Lift up your rod and stretch out your hand over the sea and divide it, and the Israelites shall go on dry ground through the midst of the sea.

17 И Аз ще закоравя сърцето на египтяните и ще влязат в морето след тях; и ще се прославя над фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.

And I, behold, I will harden (make stubborn and strong) the hearts of the Egyptians, and they shall go after them; and I will gain honor over Pharaoh and all his host, his chariots, and horsemen.

18 И когато се прославя над фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.

The Egyptians shall know and realize that I am the Lord when I have gained honor and glory over Pharaoh, his chariots, and his horsemen.

19 Т огава ангелът Божий, който вървеше пред Израелевото множество, се вдигна и дойде зад тях; облачният стълб пред тях се вдигна и застана зад тях,

And the Angel of God Who went before the host of Israel moved and went behind them; and the pillar of the cloud went from before them and stood behind them,

20 и дойде между Египетското и Израелевото множество; за едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така че едните не се приближиха до другите през цялата нощ.

Coming between the host of Egypt and the host of Israel. It was a cloud and darkness to the Egyptians, but it gave light by night to the Israelites; and the one host did not come near the other all night.

21 И така, Моисей протегна ръката си над морето; и Господ предизвика оттеглянето на морето цялата онази нощ от силен източен вятър и в морето се яви суша, и водите се раздвоиха.

Then Moses stretched out his hand over the sea, and the Lord caused the sea to go back by a strong east wind all that night and made the sea dry land; and the waters were divided.

22 Т ака израелтяните влязоха сред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

And the Israelites went into the midst of the sea on dry ground, the waters being a wall to them on their right hand and on their left.

23 А египтяните, всички коне на фараона, колесниците и конниците му - като ги подгониха, влязоха след тях сред морето.

The Egyptians pursued and went in after them into the midst of the sea, even all Pharaoh’s horses, his chariots, and his horsemen.

24 Н о в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб към египетската войска и смути войската на египтяните;

And in the morning watch the Lord through the pillar of fire and cloud looked down on the host of the Egyptians and discomfited,

25 Т ой извади колелата от колесниците им и те се теглеха мъчно, така че египтяните казаха: Да бягаме от Израел, защото Йехова воюва за тях против египтяните.

And bound (clogged, took off) their chariot wheels, making them drive heavily; and the Egyptians said, Let us flee from the face of Israel, for the Lord fights for them against the Egyptians!

26 Т огава Господ каза на Моисей: Протегни ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.

Then the Lord said to Moses, Stretch out your hand over the sea, that the waters may come again upon the Egyptians, upon their chariots and horsemen.

27 И така, Моисей протегна ръката си над морето и призори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ помете египтяните сред морето.

So Moses stretched forth his hand over the sea, and the sea returned to its strength and normal flow when the morning appeared; and the Egyptians fled into it; and the Lord overthrew the Egyptians and shook them off into the midst of the sea.

28 З ащото водите се върнаха на мястото си и покриха колесниците, конниците и цялата фараонова войска, която беше влязла след тях в морето; не остана нито един войник от тях.

The waters returned and covered the chariots, the horsemen, and all the host of Pharaoh that pursued them; not even one of them remained.

29 А израелтяните минаха през морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

But the Israelites walked on dry ground in the midst of the sea, the waters being a wall to them on their right hand and on their left.

30 Т ака в онзи ден Господ избави Израел от ръката на египтяните; и израелтяните видяха египтяните мъртви по морския бряг.

Thus the Lord saved Israel that day from the hand of the Egyptians, and Israel saw the Egyptians dead upon the seashore.

31 И зраел видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и народът се уплаши от Господа и повярваха в Господа и на слугата Му Моисей.

And Israel saw that great work which the Lord did against the Egyptians, and the people feared the Lord and trusted in (relied on, remained steadfast to) the Lord and to His servant Moses.