1 И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, дойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха:

One day as Jesus was instructing the people in the temple '> porches] and preaching the good news (the Gospel), the chief priests and the scribes came up with the elders (members of the Sanhedrin)

2 К ажи ни с каква власт правиш това или кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт?

And said to Him, Tell us by what authority You are doing these things? Or who is it who gave You this authority?

3 И Той им отвърна с думите: Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете:

He replied to them, I will also ask you a question. Now answer Me:

4 Й оановото кръщение от небето ли беше или от човеците?

Was the baptism of John from heaven, or from men?

5 А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Защо не му повярвахте?

And they argued and discussed and reasoned together with themselves, saying, If we reply, From heaven, He will say, Why then did you not believe him?

6 Н о ако кажем: От човеците, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.

But if we answer, From men, all the people will stone us to death, for they are long since firmly convinced that John was a prophet.

7 И отговориха, че не знаят откъде беше.

So they replied that they did not know from where it came.

8 Т огава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това. Притча за злите земеделци

Then Jesus said to them, Neither will I tell you by what authority I do these things.

9 И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време.

Then He began to relate to the people this parable ( this story to figuratively portray what He had to say): A man planted a vineyard and leased it to some vinedressers and went into another country for a long stay.

10 И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен.

When the season came, he sent a bond servant to the tenants, that they might give him of the fruit of the vineyard; but the tenants beat ( thrashed) him and sent him away empty-handed.

11 И зпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен.

And he sent still another servant; him they also beat ( thrashed) and dishonored and insulted him disgracefully and sent him away empty-handed.

12 И зпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

And he sent yet a third; this one they wounded and threw out.

13 Т огава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат.

Then the owner of the vineyard said, What shall I do? I will send my beloved son; it is probable that they will respect him.

14 Н о земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

But when the tenants saw him, they argued among themselves, saying, This is the heir; let us kill him, so that the inheritance may be ours.

15 И зхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето?

So they drove him out of the vineyard and killed him. What then will the owner of the vineyard do to them?

16 Щ е дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде!

He will come and '> utterly] put an end to those tenants and will give the vineyard to others. When they heard this, they said, May it never be!

17 А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

But looked at them and said, What then is this that is written: The Stone which the builders rejected has become the chief Stone of the corner ?

18 В секи, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.

Everyone who falls on that Stone will be broken; but upon whomever It falls, It will crush him '> scatter him as dust].

19 И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. За плащането на данък на императора

The scribes and the chief priests desired and tried to find a way to arrest Him at that very hour, but they were afraid of the people; for they discerned that He had related this parable against them.

20 И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя.

So they watched Him, and sent spies who pretended to be upright (honest and sincere), that they might lay hold of something He might say, so as to turn Him over to the control and authority of the governor.

21 И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

They asked Him, Teacher, we know that You speak and teach what is right, and that You show no partiality to anyone but teach the way of God honestly and in truth.

22 п раво ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не?

Is it lawful for us to give tribute to Caesar or not?

23 А Той разбра лукавството им и им каза:

But He recognized and understood their cunning and unscrupulousness and said to them,

24 П окажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря.

Show Me a denarius (a coin)! Whose image and inscription does it have? They answered, Caesar’s.

25 А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.

He said to them, Then render to Caesar the things that are Caesar’s, and to God the things that are God’s.

26 И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха. За възкресението на мъртвите

So they could not in the presence of the people take hold of anything He said to turn it against Him; but marveling at His reply, they were silent.

27 Т огава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха:

Also there came to Him some Sadducees, those who say that there is no resurrection.

28 У чителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си."

And they asked Him a question, saying, Teacher, Moses wrote for us that if a man’s brother dies, leaving a wife and no children, the man shall take the woman and raise up offspring for his brother.

29 А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.

Now there were seven brothers; and the first took a wife and died without children.

30 И вторият, и третият я взеха;

And the second

31 т ака също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.

And then the third took her, and in like manner all seven, and they died, leaving no children.

32 А после умря и жената.

Last of all, the woman died also.

33 И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?

Now in the resurrection whose wife will the woman be? For the seven married her.

34 А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

And Jesus said to them, The people of this world and present age marry and are given in marriage;

35 а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

But those who are considered worthy to gain that other world and that future age and to attain to the resurrection from the dead neither marry nor are given in marriage;

36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.

For they cannot die again, but they are angel-like and equal to angels. And being sons of and sharers in the resurrection, they are sons of God.

37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

But that the dead are raised '> from death]—even Moses made known and showed in the passage concerning the bush, where he calls the Lord, The God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob.

38 Н о Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

Now He is not the God of the dead, but of the living, for to Him all men are alive and they are alive unto Him.

39 А някои от книжниците отговориха: Учителю, Ти добре каза.

And some of the scribes replied, Teacher, you have spoken well and expertly '> so that there is no room for blame].

40 З ащото не смееха вече за нищо да Го попитат.

For they did not dare to question Him further.

41 И сус ги попита: Как така казват, че Христос е Давидов син?

But He asked them, How can people say that the Christ (the Messiah, the Anointed One) is David’s Son?

42 З ащото сам Давид казва в книгата на псалмите: "Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене,

For David himself says in Book of Psalms, The Lord said to my Lord, Sit at My right hand

43 д окато положа враговете Ти за Твое подножие."

Until I make Your enemies a footstool for Your feet.

44 И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е Негов син?

So David calls Him Lord; how then is He his Son?

45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

And with all the people listening, He said to His disciples,

46 П азете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги одежди и обичат поздрави по пазарите, първите места в синагогите и първите столове по угощенията,

Beware of the scribes, who like to walk about in long robes and love to be saluted in places where people congregate and love the front and best seats in the synagogues and places of distinction at feasts,

47 к оито изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

Who make away with and devour widows’ houses, and with pretense make long prayers. They will receive the greater condemnation (the heavier sentence, the severer punishment).