1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

But now they who are younger than I have me in derision, whose fathers I disdained to set with the dogs of my flock.

2 з ащото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

Yes, how could the strength of their hands profit me? They were men whose ripe age and vigor had perished.

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

They are gaunt with want and famine; they gnaw the dry and barren ground or flee into the wilderness, into the gloom of wasteness and desolation.

4 м ежду храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

They pluck saltwort or mallows among the bushes, and roots of the broom for their food or to warm them.

5 Б яха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

They are driven from among men, who shout after them as after a thief.

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

They must dwell in the clefts of frightful valleys (gullies made by torrents) and in holes of the earth and of the rocks.

7 Р евяха между храстите. събираха се под тръните;

Among the bushes they bray and howl; beneath the prickly scrub they fling themselves and huddle together.

8 б езумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

Sons of the worthless and nameless, they have been scourged and crushed out of the land.

9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

And now I have become their song; yes, I am a byword to them.

10 Г нусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

They abhor me, they stand aloof from me, and do not refrain from spitting in my face or at the sight of me.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

For God has loosed my bowstring and afflicted and humbled me; they have cast off the bridle before me.

12 О тдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

On my right hand rises the rabble brood; they jostle me and push away my feet, and they cast up against me their ways of destruction.

13 р азвалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

They break up and clutter my path; they urge on my calamity, even though they have no helper.

14 И дват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

As through a wide breach they come in; amid the crash they roll themselves upon me.

15 У жаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

Terrors are turned upon me; my honor and reputation they chase away like the wind, and my welfare has passed away as a cloud.

16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

And now my life is poured out within me; the days of affliction have gripped me.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

My bones are pierced in the night season, and the pains that gnaw me take no rest.

18 С амо с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

By the great force my garment is disguised and disfigured; it binds me about like the collar of my coat.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

has cast me into the mire, and I have become like dust and ashes.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

I cry to You, and You do not answer me; I stand up, but You gaze at me.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

You have become harsh and cruel to me; with the might of Your hand You persecute me.

22 и здигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

You lift me up on the wind; You cause me to ride upon it, and You toss me about in the tempest.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

For I know that You will bring me to death and to the house appointed for all the living.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

However, does not one falling in a heap of ruins stretch out his hand? Or in his calamity will he not therefore cry for help?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

Did not I weep for him who was in trouble? Was not my heart grieved for the poor and needy?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

But when I looked for good, then evil came to me; and when I waited for light, there came darkness.

27 Ч ервата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

My heart is troubled and does not rest; days of affliction come to meet me.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

I go about blackened, but not by the sun; I stand up in the congregation and cry for help.

29 С танах брат на чакалите и другар на щраусите.

I am a brother to jackals, and a companion to ostriches.

30 К ожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

My skin falls from me in blackened flakes, and my bones are burned with heat.

31 З атова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.

Therefore my lyre is turned to mourning, and my pipe into the voice of those who weep.