1 В края на всяка седма година да правиш опрощаване.

At the end of every seven years you shall grant a release.

2 А ето правилото за опрощаване: всеки заемодател да опрости заема, който е дал на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си; защото се провъзгласява опрощаване заради Господа.

And this is the manner of the release: every creditor shall release that which he has lent to his neighbor; he shall not exact it of his neighbor, his brother, for the Lord’s release is proclaimed.

3 О т чужденеца можеш да го изискваш; но каквото твое има в брат ти, ръката ти да го оставя.

Of a foreigner you may exact it, but whatever of yours is with your brother your hand shall release.

4 О баче няма да има сиромах между вас (защото Господ ще те благославя много в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава в наследство, за да я притежаваш),

But there will be no poor among you, for the Lord will surely bless you in the land which the Lord your God gives you for an inheritance to possess,

5 а ко само прилежно слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и старателно изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти давам.

If only you carefully listen to the voice of the Lord your God, to do watchfully all these commandments which I command you this day.

6 З ащото Господ, твоят Бог, ще те благослови според обещанието Си; и ще заемеш на много народи, но няма да вземеш на заем; и ще владееш над много народи, но те няма да владеят над теб.

When the Lord your God blesses you as He promised you, then you shall lend to many nations, but you shall not borrow; and you shall rule over many nations, but they shall not rule over you.

7 А ко в земята ти, която Господ, твоят Бог, ти дава, има при тебе сиромах от братята ти в някои от градовете ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си пред бедния си брат;

If there is among you a poor man, one of your kinsmen in any of the towns of your land which the Lord your God gives you, you shall not harden your hearts or close your hands to your poor brother;

8 н о непременно да отваряш ръката си за него и да му даваш назаем достатъчно пари според нуждите му за каквото му е потребно.

But you shall open your hands wide to him and shall surely lend him sufficient for his need in whatever he lacks.

9 В нимавай да не влезе в сърцето ти подла мисъл и да си кажеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да погледнеш с лошо око на бедния си брат и да не му дадеш, и той да извика към Господа против теб, и това да ти бъде зачетено за грях.

Beware lest there be a base thought in your hearts, and you say, The seventh year, the year of release, is at hand, and your eye be evil against your poor brother and you give him nothing, and he cry to the Lord against you, and it be sin in you.

10 Н епременно да му дадеш и да не ти е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това Господ, твоят Бог, ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти начинания.

You shall give to him freely without begrudging it; because of this the Lord will bless you in all your work and in all you undertake.

11 З ащото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; затова ти заповядвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния и към брата си в оскъдица в земята си.

For the poor will never cease out of the land; therefore I command you, You shall open wide your hands to your brother, to your needy, and to your poor in your land.

12 А ко ти се продаде брат ти, евреин или еврейка, нека ти слугува шест години; а в седмата година да го освободиш от себе си.

And if your brother, a Hebrew man or a Hebrew woman, is sold to you and serves you six years, then in the seventh year you shall let him go free from you.

13 И когато го освободиш от себе си, да не го изпратиш празен;

And when you send him out free from you, you shall not let him go away empty-handed.

14 д а му подариш изобилно от стадото си, от хармана си и от лина си; както Господ, твоят Бог, те е благословил, така да му дадеш.

You shall furnish him liberally out of your flock, your threshing floor, and your winepress; of what the Lord your God has blessed you, you shall give to him.

15 Д а си спомниш, че и ти беше роб в Египетската земя и че Господ, твоят Бог, те изкупи; затова Аз днес ти заповядвам това.

And you shall remember that you were a bondman in the land of Egypt and the Lord your God redeemed you; therefore I give you this command today.

16 Н о ако той ти каже: Няма да си отида от тебе, понеже обича теб и дома ти, защото е добре при тебе,

But if the servant says to you, I will not go away from you, because he loves you and your household, since he does well with you,

17 т огава да вземеш шило и да промушиш ухото му върху вратата, и ще ти бъде роб завинаги. Подобно да направиш и на робинята си.

Then take an awl and pierce his ear through to the door, and he shall be your servant always. And also to your bondwoman you shall do likewise.

18 Д а не ти се види тежко, когато го изпратиш свободен от себе си; защото за шест години той е изработил двойно повече от един наемник; а Господ, твоят Бог, ще те благославя във всичко, което вършиш.

It shall not seem hard to you when you let him go free from you, for at half the cost of a hired servant he has served you six years; and the Lord your God will bless you in all you do.

19 В сички мъжки първородни, които се раждат от говедата и овцете ти, да посвещаваш на Господа, твоя Бог; да не употребиш в работа първородното на говедото си, нито да стрижеш първородните на овцете си.

All the firstling males that are born of your herd and flock you shall set apart for the Lord your God; you shall do no work with the firstling of your herd, nor shear the firstling of your flock.

20 В сяка година да ги ядеш, ти и домът ти, пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Господ.

You shall eat it before the Lord your God annually in the place which the Lord shall choose, you and your household.

21 Н о ако животното има някакъв недостатък, ако е куцо или сляпо, или има какъвто и да е лош недостатък, да не го принасяш жертва на Господа, твоя Бог.

But if it has any blemish, if it is lame, blind, or has any bad blemish whatsoever, you shall not sacrifice it to the Lord your God.

22 Д а го ядеш там, където живееш си; нечистият и чистият еднакво да го ядат, както ядат газела и елен.

You shall eat it within your towns; the unclean and the clean alike may eat it, as if it were a gazelle or a hart.

23 С амо кръвта му да не ядеш; да я изливаш на земята като вода.

Only you shall not eat its blood; you shall pour it on the ground like water.