1 С лед това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си:

Now Abimelech son of Jerubbaal (Gideon) went to Shechem to his mother’s kinsmen and said to them and to the whole clan of his mother’s family,

2 К ажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът.

Say, I pray you, in the hearing of all the men of Shechem, Which is better for you: that all seventy of the sons of Jerubbaal reign over you, or that one man rule over you? Remember also that I am your bone and your flesh.

3 И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат.

And his mother’s kinsmen spoke all these words concerning him in the hearing of all the men of Shechem, and their hearts inclined to follow Abimelech, for they said, He is our brother.

4 И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха.

And they gave him seventy pieces of silver out of the house of Baal-berith, with which Abimelech hired worthless and foolhardy men who followed him.

5 И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.

And he went to his father’s house at Ophrah and slew his brothers the sons of Jerubbaal, seventy men, on one stone. But Jotham, the youngest son of Jerubbaal, was left, for he hid himself.

6 Т огава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем.

And all the men of Shechem gathered together and all of Beth-millo, and they went and made Abimelech king by the oak (terebinth) of the pillar at Shechem.

7 А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог.

When it was told to Jotham, he went and stood at the top of Mount Gerizim and shouted to them, Hear me, men of Shechem, that God may hear you.

8 В еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас.

One time the trees went forth to anoint a king over them, and they said to the olive tree, Reign over us.

9 Н о маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата?

But the olive tree said to them, Should I leave my fatness, by which God and man are honored, and go to wave over the trees?

10 Т огава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.

Then the trees said to the fig tree, You come and reign over us.

11 Н о смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата?

But the fig tree said to them, Should I leave my sweetness and my good fruit and go to wave over the trees?

12 П осле дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас.

Then the trees said to the vine (grapevine), You come and reign over us.

13 Н о лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам над дърветата?

And the vine (grapevine) replied, Should I leave my new wine, which rejoices God and man, and go to wave over the trees?

14 П осле всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас.

Then all the trees said to the bramble, You come and reign over us.

15 А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри.

And the bramble said to the trees, If in good faith you are anointing me king over you, then come and take refuge in my shade; but if not, let fire come out of the bramble and devour the cedars of Lebanon.

16 И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи?

Now therefore, if you acted sincerely and honorably when you made Abimelech king, and if you have dealt well with Jerubbaal and his house and have done to him as his deeds deserved—

17 З ащото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам.

For my father fought for you, jeopardized his life, and rescued you from the hand of Midian;

18 А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат.

And you have risen up against my father’s house this day and have slain his sons, seventy men, on one stone and have made Abimelech, son of his maidservant, king over the people of Shechem because he is your kinsman—

19 З атова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас!

If you then have acted sincerely and honorably with Jerubbaal and his house this day, then rejoice in Abimelech, and let him also rejoice in you;

20 Н о ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех!

But if not, let fire come out from Abimelech and devour the people of Shechem and Beth-millo, and let fire come out from the people of Shechem and Beth-millo and devour Abimelech.

21 Т огава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех.

And Jotham ran away and fled, and went to Beer and dwelt there for fear of Abimelech his brother.

22 И Авимелех управлява Израел три години.

Abimelech reigned three years over Israel.

23 А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни,

And God sent an evil spirit between Abimelech and the men of Shechem, and the men of Shechem dealt treacherously with Abimelech,

24 з а да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си.

That the violence done to the seventy sons of Jerubbaal might come, and that their blood might be laid upon Abimelech their brother, who slew them, and upon the men of Shechem, who strengthened his hands to slay his brothers.

25 И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.

And the men of Shechem set men in ambush against on the mountaintops, and they robbed all who passed by them along that way; and it was told to Abimelech.

26 В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха.

And Gaal son of Ebed came with his kinsmen and moved into Shechem, and the men of Shechem put confidence in him.

27 И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех.

And they went out into the field, gathered their vineyard fruits and trod them, and held a festival; and going into the house of their god, they ate and drank and cursed Abimelech.

28 Т огава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех?

Gaal son of Ebed said, Who is Abimelech, and who are we of Shechem, that we should serve him? Were not the son of Jerubbaal and Zebul, his officer, servants of the men of Hamor the father and founder of Shechem? Then why should we serve him?

29 А ко ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез!

Would that this people were under my hand! Then would I remove Abimelech and say to him, Increase your army and come out.

30 К огато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна.

When Zebul the city’s mayor heard the words of Gaal son of Ebed, his anger was kindled.

31 Т ой прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе.

And he sent messengers to Abimelech slyly, saying, Behold, Gaal son of Ebed and his kinsmen have come to Shechem; and behold, they stir up the city to rise against you.

32 З атова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето.

Now therefore, rise up by night, you and the men with you, and lie in wait in the field.

33 И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш.

Then in the morning, as soon as the sun is up, rise early and set upon the city; and when Gaal and the men with him come out against you, do to them as opportunity permits.

34 И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

And Abimelech rose up by night, and all the men with him, and they laid in wait against Shechem in four companies.

35 Г аал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата.

And Gaal son of Ebed came out and stood in the entrance of the city’s gate. Then Abimelech and the men with him rose up from ambush.

36 А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора.

When Gaal saw the men, he said to Zebul, Look, men are coming down from the mountaintops! Zebul said to him, The shadow of the mountains looks to you like men.

37 Г аал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим.

And Gaal spoke again and said, See, men are coming down from the center of the land, and one company is coming from the direction of the oak of Meonenim.

38 Т огава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях.

Then said Zebul to Gaal, Where is your mouth now, you who said, Who is Abimelech, that we should serve him? Are not these the men whom you have despised? Go out now and fight with them.

39 Т огава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех.

And Gaal went out ahead of the men of Shechem and fought with Abimelech.

40 И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града.

And Abimelech chased him, and he fled before him; and many fell wounded—even to the entrance of the gate.

41 А вимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.

And Abimelech lodged at Arumah, and Zebul thrust out Gaal and his kinsmen so that they could not live in Shechem.

42 А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех.

The next day the men went out into the fields, and Abimelech was told.

43 Т огава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби.

He took his men and divided them into three companies and laid in wait in the field; and he looked and behold, the people were coming out of the city. And he rose up against them and smote them.

44 С лед това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха.

And Abimelech and the company with him rushed forward and stood in the entrance of the city’s gate, while the two other companies rushed upon all who were in the field and slew them.

45 А вимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол.

And Abimelech fought against the city all that day. He took the city and slew the people who were in it. He demolished the city and sowed it with salt.

46 А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит.

And when all the men of the Tower of Shechem heard of it, they entered the stronghold of the house of El-berith.

47 И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали.

Abimelech was told that all the people of the Tower of Shechem were gathered together.

48 Т огава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие.

And Abimelech went up to Mount Zalmon, he and all the men with him; and Abimelech took an ax in his hand and cut down a bundle of brush, picked it up, and laid it on his shoulder. And he said to the men with him, What you have seen me do, make haste to do also.

49 И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити - около хиляда мъже и жени.

So each of the men cut down his bundle and following Abimelech put it against the stronghold and set on fire over the people in it, so that all the people of the Tower of Shechem also died, about 1, 000 men and women.

50 С лед това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.

Then Abimelech went to Thebez and encamped against Thebez and took it.

51 В сред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.

But there was a strong tower in the city, and all the people of the city—men and women—fled to it, shut themselves in, and went to the roof of the tower.

52 К огато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата ѝ, за да я изгори с огън,

And Abimelech came to the tower and fought against it and drew near the door of the tower to burn it with fire.

53 е дна жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа.

But a certain woman cast an upper millstone upon Abimelech’s head and broke his skull.

54 Т ой бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря.

Then he called hastily to the young man, his armor-bearer, and said to him, Draw your sword and slay me, so that men may not say of me, A woman slew him. And his young man thrust him through, and he died.

55 А Израелевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.

And when the men of Israel saw that Abimelech was dead, they departed each man to his home.

56 Т ака Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

Thus God repaid the wickedness of Abimelech which he had done to his father by slaying his seventy brothers;

57 С ъщо Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син.

And all the wickedness of the men of Shechem God repaid upon their heads and caused to come upon them the curse of Jotham son of Jerubbaal.