1 С лед това Амнон, Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син - една хубавица на име Тамар.

Absalom son of David had a fair sister whose name was Tamar, and Amnon son of David loved her.

2 А Амнон, дотолкова се измъчваше, че се разболя заради сестра си Тамар; защото беше девица и на Амнон се виждаше много трудно да стори нещо с нея.

And Amnon was so troubled that he fell sick for his sister Tamar, for she was a virgin, and Amnon thought it impossible for him to do anything to her.

3 Н о Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Сама. Йонадав беше много хитър човек.

But Amnon had a friend whose name was Jonadab son of Shimeah, David’s brother; and Jonadab was a very crafty man.

4 Т ой каза на Амнон: Защо ти, сине на царя, слабееш толкова от ден на ден? Не искаш ли да ми кажеш причината ? И Амнон му отговори: Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом.

He said to Amnon, Why are you, the king’s son, so lean and weak-looking from day to day? Will you not tell me? And Amnon said to him, I love Tamar, my brother Absalom’s sister.

5 А Йонадав му предложи: Легни на леглото си и се престори на болен. Когато баща ти дойде да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека ми даде хляб да ям и нека сготви ястието пред мене, за да видя и да ям от ръката ѝ.

Jonadab said to him, Go to bed and pretend you are sick; and when your father David comes to see you, say to him, Let my sister Tamar come and give me food and prepare it in my sight, that I may see it and eat it from her hand.

6 И така, Амнон легна и се престори на болен, а когато царят дойде да го види, Амнон му каза: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека направи пред мене две питки, за да ям от ръката ѝ.

So Amnon lay down and pretended to be sick; and when the king came to see him, Amnon said to the king, I pray you, let my sister Tamar come and make me a couple of cakes in my sight, that I may eat from her hand.

7 Т огава Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.

Then David sent home and told Tamar, Go now to your brother Amnon’s house and prepare food for him.

8 И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, който беше на легло. И като взе и замеси тесто, направи питки пред него и ги изпържи.

So Tamar went to her brother Amnon’s house, and he was in bed. And she took dough and kneaded it and made cakes in his sight and baked them.

9 П осле взе тавата и ги изсипа пред него, но той отказа да яде. Амнон нареди: Изведете всички навън! И всички си излязоха.

She took the pan and emptied it out before him, but he refused to eat. And Amnon said, Send everyone out from me. So everyone went out from him.

10 Т огава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И така, Тамар взе питките, които беше направила, и ги донесе в спалнята при брат си Амнон.

Then Amnon said to Tamar, Bring the food here into the bedroom, so I may eat from your hand. So Tamar took the cakes she had made and brought them into the room to Amnon her brother.

11 А като ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и ѝ каза: Ела, легни с мене, сестро моя.

And when she brought them to him, he took hold of her and said, Come lie with me, my sister.

12 Н о тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израел. Не върши това безумие!

She replied, No, my brother! Do not force and humble me, for no such thing should be done in Israel! Do not do this foolhardy, scandalous thing!

13 А з къде ще скрия срама си? А и ти ще бъдеш като един от безумните в Израел. И така, сега, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.

And I, how could I rid myself of my shame? And you, you will be one of the stupid fools in Israel. Now therefore, I pray you, speak to the king, for he will not withhold me from you.

14 Н о той отказа да послуша думите ѝ; и понеже беше по-силен от нея, изнасили я и лежа с нея.

But he would not listen to her, and being stronger than she, he forced her and lay with her.

15 Т огава Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-голяма от любовта, с която я беше обичал. И Амнон ѝ каза: Стани, върви си.

Then Amnon hated her exceedingly, so that his hatred for her was greater than the love with which he had loved her. And Amnon said to her, Get up and get out!

16 А тя му отговори: Не така, защото това зло, че ме гониш, е по-голямо от другото, което ми направи. Но той отказа да я послуша.

But she said, No! This great evil of sending me away is worse than what you did to me. But he would not listen to her.

17 И извика момъка, който му прислужваше, и му заповяда: Изведи сега тази вън оттук и заключи вратата след нея.

He called the servant who served him and said, Put this woman out of my presence now, and bolt the door after her!

18 А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, се обличаха в такива дрехи. И така, слугата му я изведе вън и заключи вратата след нея.

Now was wearing a long robe with sleeves and of various colors, for in such robes were the king’s virgin daughters clad of old. Then Amnon’s servant brought her out and bolted the door after her.

19 Т огава Тамар сложи пепел на главата си, раздра шарената дреха, която беше на нея, и като положи ръка на главата си, тръгна си и викаше, като вървеше. Отмъщението на Авесалом

And put ashes on her head and tore the long, sleeved robe which she wore, and she laid her hand on her head and went away shrieking and wailing.

20 А брат ѝ Авесалом я попита: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Мълчи сега, сестро моя. Той ти е брат. Не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брат си Авесалом.

And Absalom her brother said to her, Has your brother Amnon been with you? Be quiet now, my sister. He is your brother; take not this matter to heart. So Tamar dwelt in her brother Absalom’s house, a desolate woman.

21 А когато цар Давид чу всички тези работи, много се разгневи.

But when King David heard of all these things, he was very angry.

22 О свен това Авесалом не казваше на Амнон нито зло, нито добро. Но Авесалом мразеше Амнон за това, че беше изнасилил сестра му Тамар.

And Absalom spoke to Amnon neither good nor bad; for Absalom hated Amnon because he had humbled his sister Tamar.

23 С лед цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо до Ефрем. И Авесалом покани всички царски синове.

After two full years Absalom had sheepshearers at Baal-hazor near Ephraim, and Absalom invited all the king’s sons.

24 А весалом отиде и при царя и му каза: Слугата ти има сега стригачи. Нека дойде, моля, царят и слугите му със слугата ти.

Absalom came to the king and said, Behold, your servant has sheepshearers; I pray you, let the king and his servants go with your servant.

25 А царят отвърна на Авесалом: Не, сине мой, да не идваме всички, за да не те отегчаваме. Авесалом го молеше настойчиво, но царят отказа да иде, а го благослови.

And the king said to Absalom, No, my son, let us not all go, lest we be burdensome to you. Absalom urged David; still he would not go, but he blessed him.

26 Т огава Авесалом каза: Ако не, тогава нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да идва с тебе?

Then said Absalom, If not, I pray you, let my brother Amnon go with us. And the king said to him, Why should he go with you?

27 Н о понеже Авесалом настояваше, той позволи да отидат с него Амнон и всички царски синове.

But Absalom urged him, and he let Amnon and all the king’s sons go with him.

28 Т огава Авесалом заповяда на слугите си: Внимавайте - когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ви кажа: Поразете Амнон!, тогава го убийте. Не се бойте! Не ви ли заповядвам аз? Бъдете дръзновени и храбри.

Now Absalom commanded his servants, Notice now, when Amnon’s heart is merry with wine and when I say to you, Strike Amnon, then kill him. Fear not; have I not commanded you? Be courageous and brave.

29 И Авесаломовите слуги постъпиха с Амнон, както Авесалом заповяда. Тогава всички царски синове станаха, възседнаха всеки на мулето си и побегнаха.

And the servants of Absalom did to Amnon as Absalom had commanded. Then all the king’s sons arose and every man mounted his mule and fled.

30 И докато те бяха още на път, до Давид стигна слух, че Авесалом избил всички царски синове и не останал нито един от тях.

While they were on the way, the word came to David, Absalom has killed all the king’s sons, and not one of them is left.

31 Т огава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята. И всичките му слуги, които присъстваха там, раздраха дрехите си.

Then the king arose and tore his garments and lay on the floor; and all his servants standing by tore their clothes.

32 А Йонадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи, царските синове. Само Амнон е умрял, понеже с дума от Авесалом това е било решено от деня, когато Амнон обезчести сестра му Тамар.

But Jonadab son of Shimeah, David’s brother, said, Let not my lord suppose they have killed all the king’s sons; for Amnon only is dead. This purpose has shown itself on Absalom’s determined mouth ever since the day Amnon humiliated his sister Tamar.

33 И така, сега господарят ми, царят, да не се безпокои от мисълта, че всичките царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.

So let not my lord the king take the thing to heart and think all the king’s sons are dead; for Amnon only is dead.

34 А Авесалом побегна. В това време момъкът, който пазеше на стража, като погледна, видя, че много хора идваха по пътя зад него край хълма.

But Absalom fled. And the young man who kept the watch looked up, and behold, many people were coming by the way of the hillside behind him.

35 Й онадав каза на царя: Ето, царските синове идват. Както каза слугата ти, така е станало.

And Jonadab said to the king, See, the king’s sons are coming. It is as your servant said.

36 С лед като изговори това, царските синове дойдоха и плакаха силно. Също и царят, и всички останали плакаха много.

And as he finished speaking, the king’s sons came and lifted up their voices and wept; and the king also and all his servants wept very bitterly.

37 Н о Авесалом побегна и отиде при гесурския цар Талмай, Амиудовия син. А Давид жалееше за сина си всеки ден.

But Absalom fled and went to Talmai son of Ammihud, king of Geshur. And David mourned for his son every day.

38 И така, Авесалом побегна, отиде в Гесур и живя там три години.

So Absalom fled to Geshur and was there three years.

39 А душата на цар Давид чезнеше по Авесалом, защото се беше утешил за смъртта на Амнон.

And the spirit of King David longed to go forth to Absalom, for he was comforted about Amnon, seeing that he was dead.