1 Т огава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

Then Jacob went on his way, and God’s angels met him.

2 А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.

When Jacob saw them, he said, This is God’s army! So he named that place Mahanaim.

3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом;

And Jacob sent messengers before him to Esau his brother in the land of Seir, the country of Edom.

4 и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега;

And he commanded them, Say this to my lord Esau: Your servant Jacob says this: I have been living temporarily with Laban and have stayed there till now.

5 п ридобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

And I have oxen, donkeys, flocks, menservants, and women servants; and I have sent to tell my lord, that I may find mercy and kindness in your sight.

6 А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

And the messengers returned to Jacob, saying, We came to your brother Esau; and now he is to meet you, and four hundred men are with him.

7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза:

Then Jacob was greatly afraid and distressed; and he divided the people who were with him, and the flocks and herds and camels, into two groups,

8 А ко Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

Thinking, If Esau comes to the one group and smites it, then the other group which is left will escape.

9 Т огава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

Jacob said, O God of my father Abraham and God of my father Isaac, the Lord Who said to me, Return to your country and to your people and I will do you good,

10 н е съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини.

I am not worthy of the least of all the mercy and loving-kindness and all the faithfulness which You have shown to Your servant, for with my staff I passed over this Jordan, and now I have become two companies.

11 И збави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца.

Deliver me, I pray You, from the hand of my brother, from the hand of Esau; for I fear him, lest he come and smite, the mothers with the children.

12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

And You said, I will surely do you good and make your descendants as the sand of the sea, which cannot be numbered for multitude.

13 К ато пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав:

And Jacob lodged there that night and took from what he had with him as a present for his brother Esau:

14 д веста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,

Two hundred she-goats, 20 he-goats, 200 ewes, 20 rams,

15 т ридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,

Thirty milk camels with their colts, 40 cows, 10 bulls, 20 she-donkeys, and 10 colts.

16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.

And he put them into the charge of his servants, every drove by itself, and said to his servants, Pass over before me and put a space between drove and drove.

17 Н а първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?

And he commanded the first, When Esau my brother meets you and asks to whom you belong, where you are going, and whose are the animals before you,

18 Т огава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.

Then you shall say, They are your servant Jacob’s; it is a present sent to my lord Esau; and moreover, he is behind us.

19 Т ака заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;

And so he commanded the second and the third and all that followed the droves, saying, This is what you are to say to Esau when you meet him.

20 и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

And say, Moreover, your servant Jacob is behind us. For he said, I will appease him with the present that goes before me, and afterward I will see his face; perhaps he will accept me.

21 И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана. Борбата на Яков с Бога

So the present went on before him, and he himself lodged that night in the camp.

22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.

But he rose up that night and took his two wives, his two women servants, and his eleven sons and passed over the ford Jabbok.

23 В зе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.

And he took them and sent them across the brook; also he sent over all that he had.

24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

And Jacob was left alone, and a Man wrestled with him until daybreak.

25 к ойто, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.

And when '> Man] saw that He did not prevail against, He touched the hollow of his thigh; and Jacob’s thigh was put out of joint as he wrestled with Him.

26 Т огава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.

Then He said, Let Me go, for day is breaking. But said, I will not let You go unless You declare a blessing upon me.

27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

asked him, What is your name? And he said, Jacob!

28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израел, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

And He said, Your name shall be called no more Jacob, but Israel; for you have contended and have power with God and with men and have prevailed.

29 А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.

Then Jacob asked Him, Tell me, I pray You, what is Your name? But He said, Why is it that you ask My name? And a blessing on there.

30 И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.

And Jacob called the name of the place Peniel, saying, For I have seen God face to face, and my life is spared and not snatched away.

31 С лънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

And as he passed Penuel, the sun rose upon him, and he was limping because of his thigh.

32 З атова и до днес израелтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

That is why to this day the Israelites do not eat the sinew of the hip which is on the hollow of the thigh, because touched the hollow of Jacob’s thigh on the sinew of the hip.