1 Т огава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

And Jacob went on his way; and the angels of God met him.

2 А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.

And when Jacob saw them he said, This is the camp of God. And he called the name of that place Mahanaim.

3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом;

And Jacob sent messengers before his face to Esau his brother, into the land of Seir, the fields of Edom.

4 и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега;

And he commanded them, saying, Thus shall ye speak to my lord, to Esau: Thy servant Jacob speaks thus—With Laban have I sojourned and tarried until now;

5 п ридобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

and I have oxen, and asses, sheep, and bondmen, and bondwomen; and I have sent to tell my lord, that I may find favour in thine eyes.

6 А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

And the messengers returned to Jacob, saying, We came to thy brother, to Esau; and he also is coming to meet thee, and four hundred men with him.

7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза:

Then Jacob was greatly afraid, and was distressed; and he divided the people that were with him, and the sheep and the cattle and the camels, into two troops.

8 А ко Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

And he said, If Esau come to the one troop and smite it, then the other troop which is left shall escape.

9 Т огава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

And Jacob said, God of my father Abraham, and God of my father Isaac, Jehovah, who saidst unto me: Return into thy country and to thy kindred, and I will do thee good,

10 н е съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини.

—I am too small for all the loving-kindness and all the faithfulness that thou hast shewn unto thy servant; for with my staff I passed over this Jordan, and now I am become two troops.

11 И збави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца.

Deliver me, I pray thee, from the hand of my brother, from the hand of Esau; for I fear him, lest he come and smite me, the mother with the children.

12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

And thou saidst, I will certainly deal well with thee, and make thy seed as the sand of the sea, which cannot be numbered for multitude.

13 К ато пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав:

And he lodged there that night; and took of what came to his hand a gift for Esau his brother—

14 д веста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,

two hundred she-goats, and twenty he-goats; two hundred ewes, and twenty rams;

15 т ридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,

thirty milch camels with their colts; forty kine, and ten bulls; twenty she-asses, and ten young asses.

16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.

And he delivered into the hand of his servants, every drove by itself; and he said to his servants, Go on before me, and put a space between drove and drove.

17 Н а първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?

And he commanded the foremost, saying, When Esau my brother meets thee, and asks thee, saying, Whose art thou, and where goest thou, and whose are these before thee?

18 Т огава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.

—then thou shalt say, Thy servant Jacob's: it is a gift sent to my lord, to Esau. And behold, he also is behind us.

19 Т ака заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;

And so commanded he the second, and the third, and all that followed the droves, saying, According to this word shall ye speak to Esau when ye find him.

20 и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

And, moreover, ye shall say, Behold, thy servant Jacob is behind us. For he said, I will propitiate him with the gift that goes before me, and afterwards I will see his face: perhaps he will accept me.

21 И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана. Борбата на Яков с Бога

And the gift went over before him; and he himself lodged that night in the camp.

22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.

And he rose up that night, and took his two wives, and his two maidservants, and his eleven sons, and passed over the ford of the Jabbok;

23 В зе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.

and he took them and led them over the river, and led over what he had.

24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

And Jacob remained alone; and a man wrestled with him until the rising of the dawn.

25 к ойто, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.

And when he saw that he did not prevail against him, he touched the joint of his thigh; and the joint of Jacob's thigh was dislocated as he wrestled with him.

26 Т огава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.

And he said, Let me go, for the dawn ariseth. And he said, I will not let thee go except thou bless me.

27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

And he said to him, What is thy name? And he said, Jacob.

28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израел, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

And he said, Thy name shall not henceforth be called Jacob, but Israel; for thou hast wrestled with God, and with men, and hast prevailed.

29 А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.

And Jacob asked and said, Tell, I pray thee, thy name. And he said, How is it that thou askest after my name? And he blessed him there.

30 И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.

And Jacob called the name of the place Peniel—For I have seen God face to face, and my life has been preserved.

31 С лънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

And as he passed over Peniel, the sun rose upon him; and he limped upon his hip.

32 З атова и до днес израелтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

Therefore the children of Israel do not eat of the sinew that is over the joint of the thigh, to this day; because he touched the joint of Jacob's thigh—the sinew.