1 А ето наследството, което израелтяните взеха в Ханаанската земя, което им разделиха свещеникът Елеазар и Исус, Навиновият син, и началниците на бащините домове от племената на израелтяните.

And this is what the children of Israel inherited in the land of Canaan, which Eleazar the priest, and Joshua the son of Nun, and the chief fathers of the tribes of the children of Israel, allotted for inheritance to them:

2 С жребий бе разделено наследството на тези девет и половина племена, както Господ беше заповядал чрез Моисей.

their inheritance was by lot, as Jehovah had commanded by Moses, for the nine tribes, and the half tribe.

3 З ащото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена отвъд Йордан; но на левитите не даде наследство заедно с тях.

For Moses had given the inheritance of the two tribes and the half tribe beyond the Jordan, but to the Levites he had given no inheritance among them.

4 З ащото Йосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тази земя, а само градове за живеене с пасбища за добитъка им и за стоката им.

For the children of Joseph were two tribes, Manasseh and Ephraim; and they gave no part to the Levites in the land, save cities to dwell in, and their suburbs for their cattle and for their substance.

5 К акто Господ беше заповядал на Моисей, така направиха израелтяните, като разделиха земята.

As Jehovah had commanded Moses, so the children of Israel did, and they divided the land.

6 В това време Юдовите синове дойдоха при Исус в Галгал и Халев, син на Ефония, Кенезеца, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мен и за тебе в Кадис-варни.

Then the children of Judah came near to Joshua in Gilgal, and Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite said to him, Thou knowest the word that Jehovah spoke to Moses the man of God, concerning me and thee, in Kadesh-barnea.

7 А з бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и му донесох известие според това, което бях видял.

Forty years old was I when Moses the servant of Jehovah sent me from Kadesh-barnea to search out the land; and I brought him word again as it was in my heart.

8 Б ратята ми обаче, които бяха дошли с мен, обезсърчиха народа; но аз последвах напълно Господа, моя Бог.

And my brethren that had gone up with me made the heart of the people melt; but I wholly followed Jehovah my God.

9 З атова в същия ден Моисей се закле с думите: Земята, на която стъпиха краката ти, ще бъде наследство на теб и на потомците ти завинаги, защото ти напълно последва Господа, моя Бог.

And Moses swore on that day, saying, The land whereon thy feet have trodden shall assuredly be thine inheritance, and thy children's for ever! for thou hast wholly followed Jehovah my God.

10 И така, Господ ме е опазил жив, както каза, през тези четиридесет и пет години, откакто Господ говорѝ това на Моисей, когато Израел се луташе из пустинята; и сега аз съм на осемдесет и пет години.

And now behold, Jehovah has kept me alive, as he said, these forty-five years, since Jehovah spoke this word to Moses, when Israel wandered in the wilderness; and now behold, I am this day eighty-five years old.

11 Д нес аз съм толкова силен, колкото в деня, когато Моисей ме изпрати. Каквато беше силата ми тогава, такава е и сега - да воювам, да излизам и да влизам.

I am still this day strong, as in the day that Moses sent me: as my strength was then, even so is my strength now, for war, both to go out and to come in.

12 И така, дай ми сега тази хълмиста земя, за която Господ каза тогава; защото ти чу в онзи ден, че там имало енакими и големи укрепени градове. Дано Господ бъде с мен и аз ще ги изгоня, както Господ каза.

And now give me this mountain, of which Jehovah spoke in that day; for thou heardest in that day that Anakim are there, and great fortified cities. If so be Jehovah shall be with me, then I shall dispossess them, as Jehovah said.

13 Т огава Исус благослови Халев, Ефониевия син, и му даде Хеврон за наследство.

And Joshua blessed him, and gave Hebron to Caleb the son of Jephunneh for an inheritance.

14 Х еврон стана притежание на Халев, син на Ефония, Кенезеца, както е и до днес, защото той последва напълно Господа, Израелевия Бог.

Hebron therefore became the inheritance of Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite to this day, because he wholly followed Jehovah the God of Israel.

15 П реди това името на Хеврон беше Кириат-Арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.

Now the name of Hebron before was Kirjath-Arba; the great man among the Anakim. And the land rested from war.