1 А Фест, като зае областта си, след три дни отиде от Цезарея в Йерусалим.

Festus therefore, being come into the eparchy, after three days went up to Jerusalem from Caesarea.

2 Т огава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павел

And the chief priests and the chief of the Jews laid informations before him against Paul, and besought him,

3 и като му се молеха, искаха да го склонят против него - да изпрати да го доведат в Йерусалим; като крояха да поставят засада и да го убият на пътя.

asking as a grace against him that he would send for him to Jerusalem, laying people in wait to kill him on the way.

4 Ф ест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Цезарея и че сам той скоро ще тръгне за там;

Festus therefore answered that Paul should be kept at Caesarea, and that he himself was about to set out shortly.

5 з атова, каза той, влиятелните между вас нека слязат с мен; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

Let therefore the persons of authority among you, says he, going down too, if there be anything in this man, accuse him.

6 И като остана между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Цезарея; и на следващия ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павел.

And having remained among them not more than eight or ten days, he went down to Caesarea; and on the next day, having sat down on the judgment-seat, commanded Paul to be brought.

7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Йерусалим, го наобиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

And when he was come, the Jews who were come down from Jerusalem stood round, bringing many and grievous charges which they were not able to prove:

8 н о Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Цезаря съм извършил някакво престъпление.

Paul answering for himself, Neither against the law of the Jews, nor against the temple, nor against Caesar, have I offended anything.

9 Н о Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, отвърна на Павел: Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там да се съдиш за това пред мен?

But Festus, desirous of obliging the Jews, to acquire their favour, answering Paul, said, Art thou willing to go up to Jerusalem, there to be judged before me concerning these things?

10 А Павел каза: Аз стоя пред цезаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм причинил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

But Paul said, I am standing before the judgment-seat of Caesar, where I ought to be judged. To the Jews have I done no wrong, as thou also very well knowest.

11 З ащото ако съм вредител и съм направил нещо, достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Цезаря.

If then I have done any wrong and committed anything worthy of death, I do not deprecate dying; but if there is nothing of those things of which they accuse me, no man can give me up to them. I appeal to Caesar.

12 Т огава Фест, след като поразисква въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Цезаря; при Цезаря ще отидеш. Павел пред Агрипа и Верникия

Then Festus, having conferred with the council, answered, Thou hast appealed to Caesar. To Caesar shalt thou go.

13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Цезарея да поздравят Фест.

And when certain days had elapsed, Agrippa the king and Bernice arrived at Caesarea to salute Festus.

14 И като се бавиха там доста време, Фест представи делото на Павел пред царя, като каза: Има един човек, оставен от Феликс в окови.

And when they had spent many days there, Festus laid before the king the matters relating to Paul, saying, There is a certain man left prisoner by Felix,

15 З а него, когато бях в Йерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини подадоха жалба пред мен и искаха да го осъдя.

concerning whom, when I was at Jerusalem, the chief priests and the elders of the Jews laid informations, requiring judgment against him:

16 Н о им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителя си и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

to whom I answered, It is not custom of the Romans to give up any man before that the accused have the accusers face to face, and he have got opportunity of defence touching the charge.

17 И така, когато дойдоха тук заедно с мене, на следващия ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

When therefore they had come together here, without putting it off, I sat the next day on the judgment-seat and commanded the man to be brought:

18 Н о когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, за които аз предполагах,

concerning whom the accusers, standing up, brought no such accusation of guilt as I supposed;

19 а имаха възражения против него относно техните си вярвания и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

but had against him certain questions of their own system of worship, and concerning a certain Jesus who is dead, whom Paul affirmed to be living.

20 И понеже аз бях в недоумение как да разследвам такива неща, попитах дали би отишъл в Йерусалим, там да се съди за това.

And as I myself was at a loss as to an inquiry into these things, I said, Was he willing to go to Jerusalem and there to be judged concerning these things?

21 Н о понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, за да се опази за него, заповядах да го пазят, докато го изпратя при Цезаря.

But Paul having appealed to be kept for the cognisance of Augustus, I commanded him to be kept till I shall send him to Caesar.

22 Т огава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

And Agrippa to Festus, I myself also would desire to hear the man. To-morrow, said he, thou shalt hear him.

23 Н а следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда и доведоха Павел.

On the morrow therefore, Agrippa being come, and Bernice, with great pomp, and having entered into the hall of audience, with the chiliarchs and the men of distinction of the city, and Festus having given command, Paul was brought.

24 Т огава Фест каза: Царю Агрипа и всички, които присъствате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба и в Йерусалим, и тук, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

And Festus said, King Agrippa, and all men who are here present with us, ye see this person, concerning whom all the multitude of the Jews applied to me both in Jerusalem and here, crying out against that he ought not to live any longer.

25 Н о аз намерих, че не е направил нищо, достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя.

But I, having found that he had done nothing worthy of death, and this himself having appealed to Augustus, I have decided to send him;

26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, така че, като бъде разследван, да имам какво да пиша.

concerning whom I have nothing certain to write to my lord. Wherefore I have brought him before you, and specially before thee, king Agrippa, so that an examination having been gone into I may have something to write:

27 З ащото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.

for it seems to me senseless, sending a prisoner, not also to signify the charges against him.