1 У мрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

Dead flies cause the ointment of the apothecary to stink ferment; a little folly is weightier than wisdom honour.

2 Р азумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния - в лявата.

The heart of a wise is at his right hand; but a fool's heart at his left.

3 Д окато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.

Yea also, when he that is a fool walketh by the way, his sense faileth, and he saith to every one he is a fool.

4 А ко гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.

If the spirit of the ruler rise up against thee, leave not thy place; for quietness pacifieth great offences.

5 И ма зло, което видях под слънцето - грешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

There is an evil that I have seen under the sun, as an error proceedeth from the ruler:

6 б езумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места.

folly is set in great dignities, but the rich sit in a low place.

7 В идях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

I have seen servants upon horses, and princes walking as servants upon the earth.

8 К ойто копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

He that diggeth a pit falleth into it; and whoso breaketh down a hedge, a serpent biteth him.

9 К ойто кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;

Whoso removeth stones is hurt therewith; he that cleaveth wood is endangered thereby.

10 а ко се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.

If the iron be blunt, and one do not whet the edge, then must he apply more strength; but wisdom is profitable to give success.

11 А ко змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача.

If the serpent bite before enchantment, then the charmer hath no advantage.

12 Д умите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него;

The words of a wise man's mouth are gracious; but the lips of a fool swallow up himself.

13 з ащото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост.

The beginning of the words of his mouth is folly; and the end of his talk is mischievous madness.

14 Б езумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него?

And the fool multiplieth words: man knoweth not what shall be; and what shall be after him, who will tell him?

15 Т рудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

The labour of fools wearieth them, because they know not how to go to the city.

16 Г орко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано!

Woe to thee, O land, when thy king is a child, and thy princes eat in the morning!

17 Б лазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и началниците ти ядат навреме - за подкрепа, а не за опиване!

Happy art thou, O land, when thy king is a son of nobles, and thy princes eat in season, for strength, and not for drunkenness!

18 О т голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.

By much sloth fulness the framework falleth in; and through idleness of the hands the house drippeth.

19 У гощения се правят за веселба и виното весели живота; а парите отговарят на всичко.

A feast is made for laughter, and wine maketh life merry; but money answereth everything.

20 Д а не прокълнеш царя даже в мисълта си и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа и крилатото ще извести думите ти.

Curse not the king, no, not in thy thought; and curse not the rich in thy bedchamber: for the bird of the air will carry the voice, and that which hath wings will tell the matter.