1 А всички бирници и грешници се приближаваха до Него да Го слушат.

And all the tax-gatherers and the sinners were coming near to him to hear him;

2 А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Този приема грешниците и яде с тях.

and the Pharisees and the scribes murmured, saying, This receives sinners and eats with them.

3 И Той им разказа тази притча:

And he spoke to them this parable, saying,

4 К ой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?

What man of you having a hundred sheep, and having lost one of them, does not leave the ninety and nine in the wilderness and go after that which is lost, until he find it?

5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

and having found it, he lays it upon his own shoulders, rejoicing;

6 И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

and being come to the house, calls together the friends and the neighbours, saying to them, Rejoice with me, for I have found my lost sheep.

7 К азвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. Притча за изгубената драхма

I say unto you, that thus there shall be joy in heaven for one repenting sinner, than for ninety and nine righteous who have no need of repentance.

8 И ли коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?

Or, what woman having ten drachmas, if she lose one drachma, does not light a lamp and sweep the house and seek carefully till she find it?

9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

and having found it she calls together the friends and neighbours, saying, Rejoice with me, for I have found the drachma which I had lost.

10 С ъщо така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае. Притча за блудния син

Thus, I say unto you, there is joy before the angels of God for one repenting sinner.

11 К аза още: Някой си човек имаше двама сина.

And he said, A certain man had two sons;

12 И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

and the younger of them said to his father, Father, give to me the share of the property that falls. And he divided to them what he was possessed of.

13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

And after not many days the younger son gathering all together went away into a country a long way off, and there dissipated his property, living in debauchery.

14 И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение.

But when he had spent all there arose a violent famine throughout that country, and he began to be in want.

15 И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.

And he went and joined himself to one of the citizens of that country, and he sent him into his fields to feed swine.

16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.

And he longed to fill his belly with the husks which the swine were eating; and no one gave to him.

17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

And coming to himself, he said, How many hired servants of my father's have abundance of bread, and I perish here by famine.

18 Щ е стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе;

I will rise up and go to my father, and I will say to him, Father, I have sinned against heaven and before thee;

19 н е съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

I am no longer worthy to be called thy son: make me as one of thy hired servants.

20 И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

And he rose up and went to his own father. But while he was yet a long way off, his father saw him, and was moved with compassion, and ran, and fell upon his neck, and covered him with kisses.

21 А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.

And the son said to him, Father, I have sinned against heaven and before thee; I am no longer worthy to be called thy son.

22 Н о бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му;

But the father said to his bondmen, Bring out the best robe and clothe him in, and put a ring on his hand and sandals on his feet;

23 д окарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим;

and bring the fatted calf and kill it, and let us eat and make merry:

24 з ащото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.

for this my son was dead and has come to life, was lost and has been found. And they began to make merry.

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

And his elder son was in the field; and as, coming, he drew nigh to the house, he heard music and dancing.

26 И повика един от слугите и попита какво е това.

And having called one of the servants, he inquired what these things might be.

27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

And he said to him, Thy brother is come, and thy father has killed the fatted calf because he has received him safe and well.

28 И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше.

But he became angry and would not go in. And his father went out and besought him.

29 А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си;

But he answering said to his father, Behold, so many years I serve thee, and never have I transgressed a commandment of thine; and to me hast thou never given a kid that I might make merry with my friends:

30 а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

but when this thy son, who has devoured thy substance with harlots, is come, thou hast killed for him the fatted calf.

31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.

But he said to him, Child, thou art ever with me, and all that is mine is thine.

32 Н о подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.

But it was right to make merry and rejoice, because this thy brother was dead and has come to life again, and was lost and has been found.