1 А всички бирници и грешници се приближаваха до Него да Го слушат.

Then all the tax collectors and the sinners drew near to Him to hear Him.

2 А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Този приема грешниците и яде с тях.

And the Pharisees and scribes complained, saying, “This Man receives sinners and eats with them.”

3 И Той им разказа тази притча:

So He spoke this parable to them, saying:

4 К ой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?

“What man of you, having a hundred sheep, if he loses one of them, does not leave the ninety-nine in the wilderness, and go after the one which is lost until he finds it?

5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

And when he has found it, he lays it on his shoulders, rejoicing.

6 И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

And when he comes home, he calls together his friends and neighbors, saying to them, ‘Rejoice with me, for I have found my sheep which was lost!’

7 К азвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. Притча за изгубената драхма

I say to you that likewise there will be more joy in heaven over one sinner who repents than over ninety-nine just persons who need no repentance. The Parable of the Lost Coin

8 И ли коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?

“Or what woman, having ten silver coins, if she loses one coin, does not light a lamp, sweep the house, and search carefully until she finds it?

9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

And when she has found it, she calls her friends and neighbors together, saying, ‘Rejoice with me, for I have found the piece which I lost!’

10 С ъщо така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае. Притча за блудния син

Likewise, I say to you, there is joy in the presence of the angels of God over one sinner who repents.” The Parable of the Lost Son

11 К аза още: Някой си човек имаше двама сина.

Then He said: “A certain man had two sons.

12 И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

And the younger of them said to his father, ‘Father, give me the portion of goods that falls to me. ’ So he divided to them his livelihood.

13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

And not many days after, the younger son gathered all together, journeyed to a far country, and there wasted his possessions with prodigal living.

14 И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение.

But when he had spent all, there arose a severe famine in that land, and he began to be in want.

15 И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.

Then he went and joined himself to a citizen of that country, and he sent him into his fields to feed swine.

16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.

And he would gladly have filled his stomach with the pods that the swine ate, and no one gave him anything.

17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

“But when he came to himself, he said, ‘How many of my father’s hired servants have bread enough and to spare, and I perish with hunger!

18 Щ е стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе;

I will arise and go to my father, and will say to him, “Father, I have sinned against heaven and before you,

19 н е съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

and I am no longer worthy to be called your son. Make me like one of your hired servants.”’

20 И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

“And he arose and came to his father. But when he was still a great way off, his father saw him and had compassion, and ran and fell on his neck and kissed him.

21 А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.

And the son said to him, ‘Father, I have sinned against heaven and in your sight, and am no longer worthy to be called your son.’

22 Н о бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му;

“But the father said to his servants, ‘Bring out the best robe and put it on him, and put a ring on his hand and sandals on his feet.

23 д окарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим;

And bring the fatted calf here and kill it, and let us eat and be merry;

24 з ащото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.

for this my son was dead and is alive again; he was lost and is found.’ And they began to be merry.

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

“Now his older son was in the field. And as he came and drew near to the house, he heard music and dancing.

26 И повика един от слугите и попита какво е това.

So he called one of the servants and asked what these things meant.

27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

And he said to him, ‘Your brother has come, and because he has received him safe and sound, your father has killed the fatted calf.’

28 И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше.

“But he was angry and would not go in. Therefore his father came out and pleaded with him.

29 А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си;

So he answered and said to his father, ‘Lo, these many years I have been serving you; I never transgressed your commandment at any time; and yet you never gave me a young goat, that I might make merry with my friends.

30 а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

But as soon as this son of yours came, who has devoured your livelihood with harlots, you killed the fatted calf for him.’

31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.

“And he said to him, ‘Son, you are always with me, and all that I have is yours.

32 Н о подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.

It was right that we should make merry and be glad, for your brother was dead and is alive again, and was lost and is found.’”