1 В тридесет и шестата година от царуването на Аса Израелевият цар Ваас, като излезе против Юдея, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдейския цар Аса, нито да влиза при него.

In the thirty-sixth year of the reign of Asa, Baasha king of Israel came up against Judah and built Ramah, that he might let none go out or come in to Asa king of Judah.

2 Т огава Аса извади сребро и злато от съкровищата на Господния дом и на царската къща и прати при сирийския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да кажат:

Then Asa brought silver and gold from the treasuries of the house of the Lord and of the king’s house, and sent to Ben-Hadad king of Syria, who dwelt in Damascus, saying,

3 Н ека има договор между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израелевия цар Ваас, за да се оттегли от мен.

“ Let there be a treaty between you and me, as there was between my father and your father. See, I have sent you silver and gold; come, break your treaty with Baasha king of Israel, so that he will withdraw from me.”

4 И Венадад послуша цар Аса и прати началниците на силите си против Израелевите градове; и те поразиха Иион, Дан, Авел-маим и всички Нефталимови житници-градове.

So Ben-Hadad heeded King Asa, and sent the captains of his armies against the cities of Israel. They attacked Ijon, Dan, Abel Maim, and all the storage cities of Naphtali.

5 А Ваас, като чу това, престана да гради Рама и преустанови работата си.

Now it happened, when Baasha heard it, that he stopped building Ramah and ceased his work.

6 Т огава цар Аса събра цяла Юдея и вдигна камъните на Рама и дърветата ѝ, с които Ваас градеше; и с тях съгради Гава и Масфа.

Then King Asa took all Judah, and they carried away the stones and timber of Ramah, which Baasha had used for building; and with them he built Geba and Mizpah. Hanani’s Message to Asa

7 А в това време ясновидецът Ананий отиде при Юдейския цар Аса и му каза: Понеже си се уповал на сирийския цар, а не си се уповал на Господа, своя Бог, затова войската на сирийския цар се спаси от ръката ти.

And at that time Hanani the seer came to Asa king of Judah, and said to him: “Because you have relied on the king of Syria, and have not relied on the Lord your God, therefore the army of the king of Syria has escaped from your hand.

8 Е тиопците и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти се упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти.

Were the Ethiopians and the Lubim not a huge army with very many chariots and horsemen? Yet, because you relied on the Lord, He delivered them into your hand.

9 З ащото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, затова отсега нататък ще те сполетят войни.

For the eyes of the Lord run to and fro throughout the whole earth, to show Himself strong on behalf of those whose heart is loyal to Him. In this you have done foolishly; therefore from now on you shall have wars.”

10 П ри това Аса се разгневи на ясновидеца и го хвърли в затвор, защото се разсърди против него за думите му. И в същото време Аса притесни някои от народа.

Then Asa was angry with the seer, and put him in prison, for he was enraged at him because of this. And Asa oppressed some of the people at that time. Illness and Death of Asa

11 И ето, делата на Аса, първите и последните, са записани в Книгата на Юдейските и Израелевите царе.

Note that the acts of Asa, first and last, are indeed written in the book of the kings of Judah and Israel.

12 А в тридесет и деветата година от царуването си Аса се разболя от болест в краката; обаче макар болестта му да ставаше много тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, а лекарите.

And in the thirty-ninth year of his reign, Asa became diseased in his feet, and his malady was severe; yet in his disease he did not seek the Lord, but the physicians.

13 И Аса заспа с бащите си; той умря в четиридесет и първата година от царуването си.

So Asa rested with his fathers; he died in the forty-first year of his reign.

14 П огребаха го в гроба, който си беше изкопал в Давидовия град, и го положиха на легло, пълно с благоухания и с различни аптекарски аромати; и изгориха за него твърде много аромати.

They buried him in his own tomb, which he had made for himself in the City of David; and they laid him in the bed which was filled with spices and various ingredients prepared in a mixture of ointments. They made a very great burning for him.