1 С авската царица, като слушаше, че Соломон се прочува, дойде в Йерусалим да опита Соломон с трудни за нея въпроси; дойде с много голяма свита, с камили, натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломон, говорѝ с него за всичко, което имаше на сърцето си.

Now when the queen of Sheba heard of the fame of Solomon, she came to Jerusalem to test Solomon with hard questions, having a very great retinue, camels that bore spices, gold in abundance, and precious stones; and when she came to Solomon, she spoke with him about all that was in her heart.

2 С оломон отговори на всичките ѝ въпроси; нямаше нищо скрито за него, което да не можа̀ да ѝ обясни.

So Solomon answered all her questions; there was nothing so difficult for Solomon that he could not explain it to her.

3 А като видя Савската царица мъдростта на Соломон и къщата, която беше построил,

And when the queen of Sheba had seen the wisdom of Solomon, the house that he had built,

4 я стията на трапезата му, сядането на слугите му и прислужването на служителите му, и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

the food on his table, the seating of his servants, the service of his waiters and their apparel, his cupbearers and their apparel, and his entryway by which he went up to the house of the Lord, there was no more spirit in her.

5 Т я каза на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

Then she said to the king: “ It was a true report which I heard in my own land about your words and your wisdom.

6 А з не вярвах на думите им, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

However I did not believe their words until I came and saw with my own eyes; and indeed the half of the greatness of your wisdom was not told me. You exceed the fame of which I heard.

7 Ч естити мъжете ти и честити тези твои слуги, които стоят винаги пред теб и слушат мъдростта ти.

Happy are your men and happy are these your servants, who stand continually before you and hear your wisdom!

8 Д а бъде благословен Господ, твоят Бог, Който има̀ благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа, твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израел, за да го утвърди довека, затова те е поставил над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

Blessed be the Lord your God, who delighted in you, setting you on His throne to be king for the Lord your God! Because your God has loved Israel, to establish them forever, therefore He made you king over them, to do justice and righteousness.”

9 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито Савската царица даде на цар Соломон.

And she gave the king one hundred and twenty talents of gold, spices in great abundance, and precious stones; there never were any spices such as those the queen of Sheba gave to King Solomon.

10 ( Още и Хирамовите и Соломоновите слуги, които доставяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета, и скъпоценни камъни.

Also, the servants of Hiram and the servants of Solomon, who brought gold from Ophir, brought algum wood and precious stones.

11 А от алмуговите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царската къща, също и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха виждани дотогава в Юдейската земя.)

And the king made walkways of the algum wood for the house of the Lord and for the king’s house, also harps and stringed instruments for singers; and there were none such as these seen before in the land of Judah.

12 И цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И така, тя се върна със слугите си и си отиде в своята земя. Богатството, мъдростта и смъртта на Соломон

Now King Solomon gave to the queen of Sheba all she desired, whatever she asked, much more than she had brought to the king. So she turned and went to her own country, she and her servants. Solomon’s Great Wealth

13 А теглото на златото, което идваше при Соломон всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

The weight of gold that came to Solomon yearly was six hundred and sixty-six talents of gold,

14 о свен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всички арабски царе и от управителите на страната, които донасяха на Соломон злато и сребро.

besides what the traveling merchants and traders brought. And all the kings of Arabia and governors of the country brought gold and silver to Solomon.

15 Ц ар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикъла злато бяха похарчени за всеки щит;

And King Solomon made two hundred large shields of hammered gold; six hundred shekels of hammered gold went into each shield.

16 и триста по-малки щита от ковано злато; три фунта злато бе похарчено за всеки по-малък щит; и царят ги положи в къщата от ливанско дърво.

He also made three hundred shields of hammered gold; three hundred shekels of gold went into each shield. The king put them in the House of the Forest of Lebanon.

17 Ц арят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

Moreover the king made a great throne of ivory, and overlaid it with pure gold.

18 П рестолът имаше шест стъпала и едно златно подножие, закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва, които стояха край облегалките.

The throne had six steps, with a footstool of gold, which were fastened to the throne; there were armrests on either side of the place of the seat, and two lions stood beside the armrests.

19 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не е било направено в никое царство.

Twelve lions stood there, one on each side of the six steps; nothing like this had been made for any other kingdom.

20 В сички съдове за пиене на цар Соломон бяха златни, както и всички съдове в къщата от ливанско дърво - от чисто злато; нито един не беше от сребро; среброто се смяташе за нищо в Соломоновите дни.

All King Solomon’s drinking vessels were gold, and all the vessels of the House of the Forest of Lebanon were pure gold. Not one was silver, for this was accounted as nothing in the days of Solomon.

21 З ащото царят имаше заедно с Хирамовите слуги кораби като онези, които отиваха в Тарсис; веднъж на три години тези тарсийски кораби идваха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

For the king’s ships went to Tarshish with the servants of Hiram. Once every three years the merchant ships came, bringing gold, silver, ivory, apes, and monkeys.

22 Т ака цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.

So King Solomon surpassed all the kings of the earth in riches and wisdom.

23 И всички царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог беше вложил в сърцето му.

And all the kings of the earth sought the presence of Solomon to hear his wisdom, which God had put in his heart.

24 И всяка година му донасяха, всеки от подаръка си, сребърни и златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета.

Each man brought his present: articles of silver and gold, garments, armor, spices, horses, and mules, at a set rate year by year.

25 С оломон имаше също четири хиляди обора за коне и колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Йерусалим.

Solomon had four thousand stalls for horses and chariots, and twelve thousand horsemen whom he stationed in the chariot cities and with the king at Jerusalem.

26 Т ой владееше над всички царе от реката Ефрат до Филистимската земя и до границите на Египет.

So he reigned over all the kings from the River to the land of the Philistines, as far as the border of Egypt.

27 Ц арят направи среброто да бъде изобилно в Йерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

The king made silver as common in Jerusalem as stones, and he made cedar trees as abundant as the sycamores which are in the lowland.

28 И докарваха коне за Соломон от Египет и от всички страни.

And they brought horses to Solomon from Egypt and from all lands. Death of Solomon

29 А останалите дела на Соломон, първите и последните, не са ли записани в Книгата на пророк Натан и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на ясновидеца Идо, които изрече против Еровоам, Наватовия син?

Now the rest of the acts of Solomon, first and last, are they not written in the book of Nathan the prophet, in the prophecy of Ahijah the Shilonite, and in the visions of Iddo the seer concerning Jeroboam the son of Nebat?

30 С оломон царува̀ в Йерусалим над целия Израел четиридесет години.

Solomon reigned in Jerusalem over all Israel forty years.

31 Т ака Соломон заспа с бащите си и беше погребан в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Ровоам.

Then Solomon rested with his fathers, and was buried in the City of David his father. And Rehoboam his son reigned in his place.