1 С авската царица, като слушаше, че Соломон се прочува, дойде в Йерусалим да опита Соломон с трудни за нея въпроси; дойде с много голяма свита, с камили, натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломон, говорѝ с него за всичко, което имаше на сърцето си.

The queen of Sheba heard how well Solomon was known in all the lands. So she came to Jerusalem to test him with hard questions. She came with many servants and camels carrying spices and much gold and stones of much worth. When she came to Solomon, she talked with him about all that was on her heart.

2 С оломон отговори на всичките ѝ въпроси; нямаше нищо скрито за него, което да не можа̀ да ѝ обясни.

And Solomon answered all her questions. There was nothing hidden from him which he could not make clear to her.

3 А като видя Савската царица мъдростта на Соломон и къщата, която беше построил,

Then the queen of Sheba saw the wisdom of Solomon and the house he had built.

4 я стията на трапезата му, сядането на слугите му и прислужването на служителите му, и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

She saw the food at his table, and all his captains sitting there. She saw all those who were bringing in the food, and how they were dressed. She saw those who carried the cups, and their clothing. And she saw the burnt gifts that Solomon gave at the house of the Lord. After that, there was no more spirit in her.

5 Т я каза на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

She said to the king, “The news was true which I heard in my own land about your words and your wisdom.

6 А з не вярвах на думите им, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

But I did not believe the news until I came and saw it with my own eyes. See, half the greatness of your wisdom was not told to me. You are greater than what I had heard.

7 Ч естити мъжете ти и честити тези твои слуги, които стоят винаги пред теб и слушат мъдростта ти.

Happy are your men! Happy are your servants who stand in front of you all the time hearing your wisdom!

8 Д а бъде благословен Господ, твоят Бог, Който има̀ благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа, твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израел, за да го утвърди довека, затова те е поставил над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

Praise be to the Lord your God Who was pleased with you! He set you on His throne as king for the Lord your God. Your God loved Israel and would have them last forever. So He made you king over them to do what is fair and right and good.”

9 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито Савската царица даде на цар Соломон.

Then she gave the king gold weighing as much as 120 men, a very large amount of spices, and stones of much worth. There had never been spices like what the queen of Sheba gave to King Solomon.

10 ( Още и Хирамовите и Соломоновите слуги, които доставяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета, и скъпоценни камъни.

Huram’s servants and Solomon’s servants brought gold from Ophir. They also brought algum trees and stones of much worth.

11 А от алмуговите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царската къща, също и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха виждани дотогава в Юдейската земя.)

The king used the algum wood to make steps for the house of the Lord and for the king’s house. And he used it to make different kinds of harps for the singers. There were none seen like them before in the land of Judah.

12 И цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И така, тя се върна със слугите си и си отиде в своята земя. Богатството, мъдростта и смъртта на Соломон

King Solomon gave the queen of Sheba all she asked for, much more than she had brought to him. Then she returned to her own land with her servants. King Solomon’s Riches

13 А теглото на златото, което идваше при Соломон всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

The gold that came to Solomon in one year weighed as much as 666 men.

14 о свен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всички арабски царе и от управителите на страната, които донасяха на Соломон злато и сребро.

Traders and men who buy and sell brought gold also. And all the kings of Arabia and the leaders of the land brought gold and silver to Solomon.

15 Ц ар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикъла злато бяха похарчени за всеки щит;

King Solomon made 200 battle-coverings of beaten gold. The beaten gold he used to make each large covering was as much as 600 gold pieces.

16 и триста по-малки щита от ковано злато; три фунта злато бе похарчено за всеки по-малък щит; и царят ги положи в къщата от ливанско дърво.

And he made 300 battle-coverings of beaten gold, using as much as 300 gold pieces worth of gold for each covering. The king put them in the House of the Trees of Lebanon.

17 Ц арят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

The king made a great throne of ivory and covered it with pure gold.

18 П рестолът имаше шест стъпала и едно златно подножие, закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва, които стояха край облегалките.

There were six steps to the throne, and a part made of gold for his feet was joined to the throne. The throne had arms on each side, and two lions standing beside the arms.

19 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не е било направено в никое царство.

Twelve lions were standing on each side of the six steps. Nothing like it had ever been made for the king of any other nation.

20 В сички съдове за пиене на цар Соломон бяха златни, както и всички съдове в къщата от ливанско дърво - от чисто злато; нито един не беше от сребро; среброто се смяташе за нищо в Соломоновите дни.

All King Solomon’s cups were made of gold. And all the cups of the House of the Trees of Lebanon were made of pure gold. Silver was not thought of as having much worth in the days of Solomon.

21 З ащото царят имаше заедно с Хирамовите слуги кораби като онези, които отиваха в Тарсис; веднъж на три години тези тарсийски кораби идваха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

For the king had ships which went to Tarshish with Huram’s servants. Once every three years the ships of Tarshish came bringing gold, silver, ivory, apes, and peacocks.

22 Т ака цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.

So King Solomon became greater than all the kings of the earth in riches and wisdom.

23 И всички царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог беше вложил в сърцето му.

And all the kings of the earth wanted to be with Solomon, to hear his wisdom which God had put into his heart.

24 И всяка година му донасяха, всеки от подаръка си, сребърни и златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета.

Every one of them brought his gift. Objects of silver and gold, clothing, objects for battle, spices, horses and donkeys, were brought each year.

25 С оломон имаше също четири хиляди обора за коне и колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Йерусалим.

Solomon had 4, 000 rooms for horses and war-wagons, and 12, 000 horsemen. He put them in the war-wagon cities and with the king in Jerusalem.

26 Т ой владееше над всички царе от реката Ефрат до Филистимската земя и до границите на Египет.

He was the ruler over all the kings from the Euphrates River to the land of the Philistines, and as far as the land of Egypt.

27 Ц арят направи среброто да бъде изобилно в Йерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

And the king made silver as easy to find as stones in Jerusalem. He made cedar trees as easy to find as sycamore trees in the valley.

28 И докарваха коне за Соломон от Египет и от всички страни.

And horses were brought in for Solomon from Egypt and from all countries. Death of Solomon

29 А останалите дела на Соломон, първите и последните, не са ли записани в Книгата на пророк Натан и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на ясновидеца Идо, които изрече против Еровоам, Наватовия син?

Now the rest of the acts of Solomon, from first to last, are written in the words of Nathan the man of God. They are written in the holy words of Ahijah the Shilonite. And they are written in the special dreams of Iddo, the man who tells what will happen in the future, about Jeroboam the son of Nebat.

30 С оломон царува̀ в Йерусалим над целия Израел четиридесет години.

Solomon ruled forty years in Jerusalem over all Israel.

31 Т ака Соломон заспа с бащите си и беше погребан в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Ровоам.

When he died he was buried in the city of his father David. And his son Rehoboam ruled in his place.